PRESS BG NEWS AGENCY
Иван Върбанов
Препълнен бе салонът от почитатели на театъра, меломани и културни специалисти, дошли да видят гостуващата постановка на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна на сцената на Сатиричния театър в София. „Юн Габриел Боркман“ на Херник Ибсен е поставка, режисирана от проф. Пламен Марков, преводът от английски и сценичната адаптация – също. Традиционно като подход и работа в утвърден тандем, а и съвсем очаквано музиката е поверена на Калин Николов, а сценографията и костюмите са дело на Мира Каланова.
СЮЖЕТЪТ
Пиесата е създадена от Ибсен преди много, много време. Годината е 1896 г., а норвежкият драматург е съградил в ярък и подчертано драматичен сюжет една история – снимка, рисуваща проблемни теми, които се случват и днес, даже особено днес. За разминаването между очакването на родителите и мечтите и плановете на децата, за мини-световете на герои и персонажи, които са в категоричен смазващ дисонанс с макро-света на реалността, за конфликтите между най-близките хора в семейството, за вечната тема за неудобната и скритата любов, която или е забранена, или е обречена на невъзможно съществуване, за възхода и падението, за разочарованията и тежестта на бремето да умееш да продължиш по жестокия път на живота, тогава, когато всичко изглежда разрушено. Действието е реалистично, а сценичното пространство е разделено на три успоредни сета, вградени един в друг в дълбочина. Пламен Марков разсича сцената на три пласта, които експлоатира посредством силата на светлосенките и светлинното им активиране. Във вертикал е надградено сценичното пространство, където по много умел и конструктивен начин е намерена допълнителна сценична проекция, която да бъде ползвана – там е разположен офиса на банкера Боркман, който стои затворен осем години, чакайки да бъде поканен отново за генерален мениджър на банка и да възкръсне, след финансовото фиаско, за което е лежал в затвора. Историята показва съвсем релефно сблъсъка между двете сестри – госпожа Боркман и близначката й – Ела, които влизат в титанична битка за попечителско влияние над сина на Боркман – Ерхарт, отгледан от леля си. Главният счетоводител Фолдал мечтае да бъде драматург и пише пиеси, но най-голямото му грижа е бъдещето на дъщеря му Фрида, която заминава, без да се сбогува с баща си, прегазвайки го с шейната, в която са нейната менторка г-жа Уилтън, Фрида и Ерхарт – побегнали към химеричното бъдеще за реализация в голямото изкуство, но станали жертва на обиграната дама – изкусителка, която гледа на тях като на играчки за удоволствие и забавление.
Катарзисът при Ибсен е задължителен. Героите са разпънати на житейските им кръстове заради изборите и грешките, които на направили, за да бъдат изведени до висотата на едно от основните послания: „Животът е битка с душевните тролове и чудовищата всъщност са вътре в самите нас.“
АПЛАУЗИТЕ
Разбира се, че финалът на двучасовото представление бе приветствано от публиката, която аплодираше на крака. В залата забелязах и Вальо Ганев, и Ириней Константинов със съпругата си, и много актьори, режисьори и културтрегери.
Нека откроя брилянтната игра, харизма и въобще цялостна ярка актьорска игра на гениалния, уникален и безмерно талантлив Николай Урумов. Не, не, това не са комплименти или самоцелни хвалби, о, не! Превъплъщението на Урумов наистина е виртуозно, с прецизна и бляскава речева партитура на образа, разчетена до последния детайл и планирана до последната секунда – градиращо, осмислено, дозирано, с мярка и абсолютна точност на цвят, емоционална наситеност и багра, яркост на артикулация и подчинена на драматургията и задачите, подчинена на анализа на творбата и текста. Урумов е активен, пластичен, неочакван, релефен през цялото време. Всяка буква от огромния текст на ролята бе поднесена със сценична реч, която все по-малко актьори могат да покажат като умение – пробивност на гласа, ясен тембър и отчетливост на фразата, подчертаваща смислово и звуково – интонационно преживяванията на героя, с темперамент и дълбока чувствителност на интерпретацията, и с динамика на плътността на пресъздаването на преживяванията на персонажа. Поздравления към Николай Урумов за усета към детайла, за цялостното изграждане на образа на Боркман – пластичните фойерверки, единството на пластиката с речевата партитура на героя, оставайки верен на природата и уникалното си дарование. Не си представям постигнатия успех на спектакъла без присъствието и приноса на Урумов!
Поздравления и за:
Милена Кънева, която се превъплъщава в г-жа Гунхил Боркман, Биляна Стоева – в ролята на Ела Рентхайм, Теодор Каракачанов – представящ образа на студента Ерхарт, Михаил Мутафов – Вилхлм Фолдал, Христина Джурова – като Фани Уилтън, Мелин Ердинч – Фрида Фолдал и Миглена Везилова – като прислужницата Марлене.
Поздравления!
Аплодисменти!
На добър час! И дълъг сценичен живот на спектакъла!
АНАЛИЗ | Законът за сценичните изкуства – визия за реформа или поредният документ за чекмеджето?
По време на Втория форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства бе анонсирана необходимостта от Закон за сценичните изкуства. Идеята разви Диана Андреева – Попйорданова. Анализът сочи, че този закон е липсващият закон в българската културна политика. Това е възможност да бъдат решени проблемите на целия сценичен сектор.
ЖЕНИ ЗАХАРИЕВА И ВИКТОР ЧУЧКОВ ВЕЧЕ СА „ДОКТОР ХОНОРИС КАУЗА“ НА НАЦИОНАЛНАТА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ
Проф. Жени Захариева и проф. Виктор Чучков бяха удостоени с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Националната музикална академия (НМА). Престижното отличие им се присъжда за изключителни заслуги към българската музикална култура.
Ректорът проф. д-р Сава Димитров връчи отличията на проф. Захариева и на Елена Чучкова – съпруга на проф. Чучков.
Церемонията се състоя днес…
МИНИМАЛНИ ЗАЩИТНИ ПРАГОВЕ ЗА НЕЗАВИСИМИТЕ МУЗИКАНТИ ПРЕДЛАГА БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА АСОЦИАЦИЯ
Марина Василева представи идеята на Българската музикална асоциация – да бъдат изработен механизъм за минимални защитни прагове за музиканти-изпълнители на свободна практика, ангажирани в публични културни институции и проекти. Това би било в унисон с прагове, които вече са въведени за други творчески професии като артистите.
Вашият коментар