Автор: Иван Върбанов
ТВ-форматът „Ергенът“ свърши. Най-накрая!
Гледайки го, понякога си мислех, че би могъл да се нарича „Харемът“. А защо не и „Евгенът“? Или „Дон Жуан“, „Жиголото“ …
Даваме ли си сметка и осъзнаваме ли какви са посланията на този привнесен отвън формат по лиценз? На какво учи младите, какви стереотипи и какви ценности формира, какво възпитава и какви модели за подражание задава?
Какво видяхме?
Видяхме в национален ефир в последните месеци, че един мъж прави кастинг за любовта на сърцето си. Момичетата са в жестока конкуренция, като всяка една от тях гради отношения, инвестира емоции, вгражда душата си, за да спечели сърцето Му.
За капак – в схемата са включени и родителите – и на момчето, и на финалистките.
И нали осъзнавате, че ако девойките сами се подлагат на самоунизителния експеримент – да се състезават за сърцето на младежа, гледайки как той се натиска и целува с дузината други конкурентки – интензивно и равнопоставено с всяка една по равно, то в психологическото издевателство влизат и възрастните родители на момичетата и Ергена, които обаче трудно могат да превключат, че това е тв формат и вид игра, докаго се впускат в обстоятелствата и предизвикателството така, както биха го направили и преживяли в живота – сякаш посрещат или избират годеница/булка.
Без да съзнават,
че всъщност състезанието е тв-проектиран харем, доколкото момчето успоредно се забавлява с дузината момичета – целува ги, сваля ги, натиска ги, обяснява им колко са готини и как той би искал да се сближи с всяка една от тях и т.н.
Така не учим ли подрастващите,
че може да си влюбен в едно момиче, но това да не ти пречи да имаш връзка и отношения с още десетина други?! Че не си длъжен да бъдеш само с момичето, което обичаш, а можеш да се забавляваш с още много други, и в това няма нищо укоримо.
Че не си длъжен да си й верен, да си само с нея, а точно обратното – можеш да се целуваш и да си интимен – дори пред очите на своята любима.
Извинете, но това не е анализ,
а буквален превод на всичко онова, което форматът показваше по време на своето излъчване.
Да, със сигурност това е грандиозен ПР за главния герой – Евгени.
Защото той присъстваше в праймтайма в продължение на седмици, свиреше, аудиторията свикна с него и сега, сигурен съм, ще търси своя любимец, за да го види и чуе на концерт и да го следва.
Но какво спечелиха участничките във формата?
Освен унижението си и 5-минутната слава – не мога да си представя какво друго? И извън, пак казвам, унижението, загубите, подвеждането, че всяка една от тях е дамата на сърцето на пианиста – Дон Жуан, и въпреки болката и разочарованията, които, на всичкото отгоре, станаха публични.
И раните, които, със сигурност, ще носят в душите и сърцата си девойките с разбити сърца, психики и души.
Заради подигравката и излъганите надежди … заради късното осъзнаване, че са били водени за носа, че са били манипулирани, че са били залъгвани – особено онези, стигнали до полуфинал и финала.
Горката Елена, и горката Мика!
Сега си представете поучителните послания, които биха предали на публиката огледални формати на този, които биха могли да се казват: „Момата“, „Снахата“ или „Изкусителката“ …
Помня първия сезон на „Ергена“,
когато тв – сюжетът завърши с фиаско, когато трябваше да получи своето продължение в реалния живот.
Имам усещането, че фиаското ще се повтори и сега, след края на втория.
Защото видях истинската голяма любов на Елена към Евгени,
защото съм убеден, че тя ще следва обещаното и ще преследва докрай обекта на своята любов – „Ергена“, ще се бори и няма да го остави.
Защото видях, че майката и бащата на пианиста – герой харесаха изключително много Елена, а не Валерия.
Защото публиката усещаше с всяка фибра, че Валерия е свръх амбициозна и че по-скоро той е увлечен по нея, дори от пръв поглед, но не толкова й тя.
Защото Валерия не спира да повтаря, че кучетата и котките от приюта й са на първо място.
Елена бе по зрялата, по-дълбоката и истински изпепеляващата любов, жената – вречена в своя любим, която ще му е вярна, ще го боготвори, ще направи всичко, за да бъде животът им приказка, ще го допълва, ще е до него и родителите му, и е в хармония с него и света му.
Валерия е млада и незряла, която след като постигне целта ще иска и ще търси нови цели и хоризонти. Която, както самият той определи, е беля. Неясни и хаотични приоритети и ценности, сякаш привлечена от Евгени, но дали не водена от амбицията само да спечели шоуто, но не и заради самия него.
Модел с приют, поставящ домашните си любимци пред любимия, неглижираща традициите и обичаите, които изискват и спазват в семейството на любимия й.
Всичко това вече изгражда дисонанси и дисхармония в отношенията и света, който двамата трябва да изградят съвместно.
Ще видим какво ще е продължението на тв – версията между двамата в реалния живот.
Но, остават притесненията ми относно смисъла, относно идеята и моделите, които задава това шоу.
И на кого ще се сърдим след време, ако видим, че децата ни копират 1:1 онова, което виждат като отношения от малкия екран?!
Дали в живота всичко това е позволено и може ли да съществува, без да срещне отпор?
И дали в реалността не действат други закони?
Аз зная отговорите … , а вие?
Вашият коментар