МИНИСТЪР НАЙДЕН ТОДОРОВ ВРЪЧИ НАГРАДИТЕ „ЗЛАТЕН ВЕК“ НА ИЗТЪКНАТИ ДЕЙЦИ НА КУЛТУРАТА, ДУХОВНОСТТА И ПРОСВЕТАТА

PRESS BG NEWS AGENCY – 22 МАЙ, София, Иван Върбанов / Изключително топла, вълнуваща и емоционална бе тазгодишната церемония по връчване на наградите „Златен век“ – най-високото отличие на Министерство на културата на културни дейци, деятели, общественици, читалищни и образователни дейци. Екипът на министър Найден Тодоров избра датата 22-ри май, за да връчи високите отличия на изтъкнатите творци на България, допринесли със значимия си принос за утвърждаването на българската култура, духовност и образование. Зала „Средец“ бе домакин на събитието, което се случи сред красотата и енергията, която излъчват картините от експозицията, представящи платната на големия български художник Златю Бояджиев.
Писатели, художници, журналисти, музиканти, университетски преподаватели, актьори, научни работници, музейни и читалищни дейци, директори на училища по изкуствата и културата, преподаватели. Всички те бяха на крака под звуците на непреходния химн на българската просвета – „Върви народе възродени!“.
Министър Найден Тодоров, заедно с екипа си: доц. д-р Борис Данаилов – началник на политическия кабинет и заместник – министрите Марина Василева и доц. д-р Пламен Славов, отличи носителите на искрата на българския дух, проявили талната си през годините, допринесли със своето дело за възвеличаването на националната ни култура и духовност. Всичко присъстващи ще пазят в сърцата си съкровеното изпълнение на Хайго Агасян, който поздрави присъстващите с хита „Не остарявай любов“, а към сърцатото му и прочувствено изпълнение с китара се присъедини и авторът на музиката на шлагера – Михаил Белчев, като двата завършиха песента в дует под продължителните аплодисменти на признателната публика.

Най-високото отличие – награда на Министерството на културата „Златен век“ – огърлие и Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, и парична награда получиха:

Георги Йорданов, министър на културата в периода 1982 – 1989 г.,
обичаният актьор и музикант Ицхак Финци,
легендата в журналистиката Иван Гарелов,
изтъкнатият български музиковед проф. Боянка Арнаудова,
популярният и талантлив български актьор Владимир Пенев,
председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов,
-общественикът, дипломат и дългогодишен ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии проф. д.и.н. Стоян Денчев.

Ето наградените и в останалите категории:

С награда на Министерството на културата „Златен век“ – звезда и Грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност и парична награда са удостоени:

Александър Петров, поет, автор на текстове на обичани български поп и рок песни – кой не си е припявал на песните „Нашият град“ „Любовта, без която не можем“, „Бъди какъвто си“, „Богатство“, „Жулиета“. Награждава се във връзка с неговата 70-годишнина,
проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, езиковед и преводач, преподавател, автор на над 1000 научни публикации; признаваме, че много често разчитаме на „Език мой“, за да разберем какви са тенденциите в нашия език,
Рада Москова, известен писател, драматург и сценарист, създала едни от най-добрите български детски игрални филми – „Куче в чекмедже“, „Горе на черешата“ и др. През 2023 г., навършва 90 г.,
проф. Симеон Александров Венков, композитор, изпълнител и преподавател по бас китара във Вокалния факултет на НМА, автор на филмова музика,
Хайгашод Агасян, композитор, автор на театрална и филмова музика, изпълнител и автор на забавни песни за деца и възрастни,
Лилия Балева, художник, директор на Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“, чиито таланти са любимци на посетителите на изложби. В момента в СБХ можете да посетите поредната експозиция, която този път е посветена на 70-годишнината на авторитетното училище към Министерството на културата,
Росица Петрова-Василева – дългогодишен директор на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен, с изключителен принос за развитието на библиотечното дело в страната, безспорен инициатор за създаване на положителна промяна на обществените нагласи към библиотеките в страната. От 25 години организира единствения в страна „Национален фестивал на детската книга“,
Иван Гранитски – отличава се за изключителните му заслуги към българската литература и култура и по повод 70-годишнината му. Поет, журналист, публицист, литературен критик, изкуствовед, издател и общественик. Автор на множество книги с поезия, литературна критика и история на изкуството. Носител на много награди. Управител на емблематичното издателство „Захарий Стоянов“,
Антония Ковачева – пламенен ръководител на Българската национална филмотека, която по нейни думи е убежището, пазител на всичко, което се е случвало в българското кино. Работи като експерт-киновед в БНФ от 1980 г., а като директор вече 10 години възпитава отговорен подход към националното филмово богатство. Обединителна фигура за своя екип и доказан професионалист, Антония Ковачева работи неуморно за опазване и популяризиране на филмовото ни наследство,
Архитект Уляна Малеева – професионалната й кариера е тясно свързана с опазване на културното наследство и по-специално с обектите на световното наследство. Дългогодишен служител на НИНКН и директор на специализираната дирекция в Министерство на културата до 2017 г. Активно подпомага и до днес по дейностите, свързани с изготвяне на доклади до Центъра за световно наследство, безрезервно работи за каузата на културното наследство на България,
Ярослава Бубнова (Яра Бубнова), Куратор и художествен критик Създател на Института за съвременно изкуство – София и Президент на българската секция на Международната асоциация на художествените критици. През 2019 и 2022 г. Яра Бубнова бе комисар на националните участия във Венецианското биенале за изкуство. Като директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство, а по-късно и на Националната галерия г-жа Бубнова има категоричен принос за издигане авторитета и популярността на културния институт, подпомагайки осъществяването на редица значими проекти, насочени към трайни контакти между творци, публики и международни културни отношения. Смело отваря дебата за съвременното изкуство, като го определя като културното наследство на бъдещето,
проф. Станислав Памукчиев, художник. Дългогодишен секретар на секция „Живопис“ на СБХ, концептуалист, работи за реализацията на съвременните автори и организирането на мащабни изложби. През април 2023 г. в галерията на СБХ представи импозантния си проект „Преминаване – траектории във времето“ – живопис, пространствени и видео инсталации, звук. Изложабата ще завъши с театрален пърформанс. В галерия „Арте“ представя изложбата си „Депо“ с картини от различни творчески периоди. Събитията са посветени на 70-годишнината на художника.

Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – златен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност и парична награда получават:

проф. д-р Ингеборг Братоева – Даракчиева, филмов критик и историк на киното, професор в сектор „Екранни изкуства“ на Института за изследване на изкуствата – БАН, преподавател в СУ, НБУ и НАТФИЗ,
Марин Янев, любим български актьор, който обича да си задава въпроси, дори да няма отговори на тях. Учил при емблематични фигури в българския театър, днес сам той вече е емблема и еталон за подражание на младите си колеги – със своите мъжество, честност и аристократизъм в живота и в професията,
Никола Вандов, театровед, критик и изследовател на българското сценично изкуство, главен редактор на списание „Театър“ и редактор във в. „Култура“, автор на летописи за редица български театри,
проф. Симо Лазаров, композитор и преподавател, водещ специалист в областта на електронната, електроакустичната и компютърна музика, професор в НБУ,
Янко Миладинов, композитор, бивш диригент на Биг бенда на БНР, автор на над 250 песни и оркестрови пиеси и над 300 аранжимента за биг бенд,
Лъчезар Риков, дългогодишен директор на Регионална библиотека „Н. Фурнаджиев“, за приноса му за дейността и развитието на библиотеката като водещ културен институт,
проф. Хюсеин Мевсим, литературен историк, изследовател на турско-българските културни и литературни отношения, преводач и университетски преподавател, професор в Анкарския университет,
Атанас Звездинов, отличен за дългогодишната му дейност като редактор и главен редактор в няколко издателства. Директор на дома на детската книга с музей „Ангел Каралийчев“. Главен редактор на списание „Родна реч“. Автор на редица книги с проза и поезия за възрастни и деца, като 11 от тях са носители на национални награди. Почетен член на Съюза на словашките писатели. Преводач от чешки, словашки и руски език,
Борислав Геронтиев, поет, публицист и изследовател на народното творчество. Бил е редактор в Националното радио, както и директор на програма „Христо Ботев“ в БНР. Дългогодишен ръководител на направления в БНТ, бил е програмен директор в БНТ, както и и.д. генерален директор на Националната телевизия. Бил е изпълнителен директор на Национален фонд „Култура“. Носител на няколко национални литературни награди за поезия. Автор на книги с поезия, проза, есеистика и публицистика,
Веселин Ружеков, строителен инженер със значителен принос за дейности по реконструкция и социализация на недвижими културни ценности и за популяризиране на делото на Васил Левски и други възрожденци и сподвижници на Апостола,
д-р Петко Петров – дългогодишен служител на Националния музей „Земята и хората“, а от 28 години ръководи отдел „Фондове и експозиции“. Геолог по образование, д-р Петров е едновременно изследовател и музеен специалист, с безспорен принос при въвеждане на иновативни подходи за опазване и представяне на културното ни наследство в музейна среда,
Румен Спасов – археолог, уредник в Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов” – гр. Кюстендил. Дългогодишен теренен проучвател на археологически резерват „Античeн и средновековeн град Пауталия – Велбъжд“,
Надя Сотирова, музиковед, директор на ДКИ „Къща музей Панчо Владигеров“. Автор е на тематико-експозиционния план, по който е реализирана цялостната концепция и постоянна експозиция на Къща музей ,,Панчо Владигеров“. Разказът за изкуството на големия български композитор тя пази на място в къщата, била негов личен дом, превръщайки я в живо място за срещи, музика, образователни програми и културни събития,

С почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност са удостоени:

Анна Мария Петрова – Гюзелева, актриса, хореограф и поет. Основател и президент на фондация „Никола Гюзелев“ с активна дейност за развитието на българското музикално-оперно и певческо изкуство,
Академичен цирк „Балкански“ – най-известният и обичан български цирков състав, прославил страната ни по световните манежи,
Елена Апостолова – дългогодишен читалищен секретар. За принос в развитието на НЧ „Младост-1983 г.“ и устойчиво развитие на проекти за работа с деца, младежи и възрастни, както и осезаем принос към местната общност,
Ренета Рошкева – Регионален исторически музей Русе, историк, музеен експерт,
д-р Михаил Симов, историк, уредник в Националния исторически музей,
д-р Димитър Петров, историк, заместник-директор на Регионален исторически музей – Плевен.

С Плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност се удостоява:

Марио Николов, оперен певец, тенор, продуцент и телевизионен водещ на „Вечната музика“ по БНТ. На 19 май г-н Николов отпразнува своя юбилей с концерта „Господин Маркиз, честит рожден ден“,
Народно читалище „Заря – 1858“, Хасково – „За високи постижения за развитието на културата в област Хасково и високи творчески постижения“,
Росица Димова, за приноса й в опазването на българските традиции и фолклор и развитие на читалищата в областта,
отец Ярослав Южвик – Канцлер на Православната духовна академия в Супрасъл, съдадена към Супрасълския манастир – духовно средище от 15 век в Североизточна Полша,
Пенка Чернева, журналист и писател. Дългогодишен член на екипа на в-к „Поглед“, с многобройни публикации на културна и социална тематика. Активен член на Съюза на българските журналисти на Съюза на българските писатели,
Спаска Тасева, председател на НЧ „Виделина“, гр. Панагюрище. С дългогодишен опит в сферата на хуманитарните дейности като заместник-кмет на община Панагюрище,
Анна Малешкова, писател. Дългогодишна и многостранна дейност в областта на образованието, литературата, публицистиката и обществения живот на Р. Молдова и Р. България, както и за заслуги за съхраняване и развитие на българската идентичност на сънародниците ни от българските исторически общности в Бесарабия и Таврия,
Николай Куртев, филолог и писател. Дългогодишна и многостранна дейност в областта на образованието, литературата, публицистиката и обществения живот на Р. Молдова и Р. България, както и за заслуги за съхраняване и развитие на българската идентичност на сънародниците ни от българските исторически общности в Бесарабия и Таврия,
Eкипът на Национален исторически музей,
Eкипът на Сдружение „Български музеи“,
Олга Арсова, юрист, ръководител направление „Администрация и финанси“ на Националната галерия,
д-р Боряна Борисова Вълчанова, историк на изкуството, куратор,
Михаил Михайлов, художник, представил страната ни на Венецианското биенале за изкуства през 2022 година. Наградата ще бъде получена от Юлияна Николаева Христова и Димитър Михайлов Йонков,
Ирина Баткова, куратор на проекта „Ето къде си“, с който се представихме на Венецианското биенале за изкуства през 2022 година. Наградата ще бъде получена от д-р Нора Голешевска.

С Плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност се удостоява посмъртно:

Галина Тодорова, дългогодишен директор на Българския културен институт в Прага – прекрасен човек и ценен и обичан колега, която работи неуморно за развитието и популяризирането на културата ни зад граница – в Чехия.