Автор: Иван Върбанов, София – 30 май /
Чакайте, че нещо не мога да разбера и вече съвсем се обърквам!
Всичко вече е с главата надолу …
Говорилнята е толкова голяма, че всички понятия и категории за добро-лошо, черно-бяло, ляво-дясно и т.н. се размиват, разместват и подменят.
И всичко се политизира до дупка.
Ама България е само една!
И хората, ние, сме тук и вече не издържаме на натиск, експерименти, гаври, инженеринг, безотговорност и глупост след глупост, които рефлектират върху нас, живота ни и нашето утре.
Как така Президентът бил виновен, дето каза истината за отговорностите, вината и сянката, която тегнат върху онези гласове от записите.
Той каза на глас онова, което трябваше да бъде казано и което си го мислят повечето хора.
Негова ли е вината или на онези, които плямпат небивалици, кроят планове за превземане на този или онзи властови хребет или институция, които ще уволняват или назначават, ще сменят и подменят и ще угодничат на този или онзи външен фактор.
Нещо ми писва. Преди се навирахме и се кланяхме на едни, сега – на други. Каква е разликата, като го правим по същия прислужнически и угоден начин, с цел да осребрим, да се нагодим, да се нагъзим, да се поклоним на силните на деня, на конюнктурата на световните императори …
Аман!
А България е само една, една … нашата мила, родна страна!
Сътресенията продължават ден след ден, нищо, че вече сме отвъд ръба на пропастта и остава само да направим още една крачка напред, за да потънем безвъзвратно.
А и дълбоко се съмнявам, че има вече кой да ни „оправи“!
Нали все това чакаме, и все на това/този/тези се надяваме …
Днес пореден екшън – шефовете на служби говорят в Парламента, камерите са включени, репортерки и оператори пъплят и снимат, после – излъчват. Говорилня, кал по този и онзи, а измежду изговореното има и доста неща, които не бива да се цитират така гръмогласно – не, защото са Истина, а защото са в полето на дискретността, на чувствителни дейности, за които трябва да се запазва мълчание.
Ама на кой му пука?
То е като лавина, като тръгне да пада – и край …всичко се срива и срутва!
Сега виждам, че го играем на струната: европравителство срещу президентска власт и служебен кабинет.
Но, това ли е казусът по същество?
И нима е „нормално“ да вдигаме порочна сватба, която би ни вкарала в нови абсурди и нерешими казуси, гарнирани със зависимости, нови скандали и конфликти. Та нима никой не вижда и не усеща сегашните дисхармонии в отношения, „партньорства“ и сработване между „съюзниците“ – сватове?
И как никой не заговори за интересите на хората, за заплати и пенсии, за цени, за непосилиня живот, за абсурдите, за психиатричните измерения на днешния ден и реалии, за инфарктните и стресови препятствия за българите всеки ден, за непосилните тегоби и невзгоди, които сякаш сме осъдени да понасяме.
Защото сме тук, не сме избягали, тук сме, за Бога!
Говорят само за себе си, за властта – сякаш е кокал, който не могат да оглозгат и трябва да ръфат сами, говорят за постове, схеми, задкулисия, договорки, интереси, интереси, интереси … Кой кого да обслужи, как да му се наведе, как да се прегърне с довчерашен враг в името на бленуваната власт …!
Отвратително, отблъскващо и покваряващо!
А България е само една, една, една – нашата мила, родна страна!
И какво сега?
Работят по линия на спуснатите доктрини с опорките:
едните били за Русия, а другите – европейци и евроатлантици
едните били добрите – другите били лошите
едните били за президентски служебен кабинет – другите за парламентарна република и редовно правителство.
Но, никой не казва къде е ключът от палатката!
И че на практика нямаме избор, вариантите са изчерпани.
Президентска република или парламентарна република?
Служебен кабинет, редовен кабинет, експертен кабинет, кабинет на Парламента, кабинет на малцинството, кабинет на националното съгласие …
Мислете, сядайте и се разбирайте сериозно и отговорно.
Времето изтича и няма вече накъде!
Тая клета България няма ли шепа мъдри, сериозни, умни и отговорни, зрели и обичащи страната си достойни българи?
Срам!
Накъде ли отиваме?
Да, война е!
Да – на много фронтове – вън, вътре, навсякъде … помежду ни …
Сякаш прокоба.
Бог да бди над България!
Дано ни просветне!
… че на света е само една, една, нашата мила, родна страна!
Вашият коментар