Иван Върбанов – София, 30 септември /
Тези дни голяма глъчка около новината: журналист е номиниран за градоначалник.
Е, само той ли е?
Само той ли се е „облажил“, като минал от четвъртата власт в по-предишната.
Нека припомним: Който плаща – той поръчва музиката.
И да, супер конфуз за телевизията на екс-журналиста.
И да, явно човекът си получава наградата за свои действия от по-преди.
Ма, нима само той от сферата на журналистиката попада в друга от сферите на властта?
Не бих искал да назовава поименно негови предшественици, които вече са го правили – назначавани или поставяне на други значими политически и властови постове.
Но, примерите са много – все пак.
Журналистка от обществена медия бе ПР на министър, който бе с определена политическа оцветеност, а после си се върна да си води в ефира в медията, която по мисия и статут трябва да е равноотдалечена, обективна и т.н.
Няколко телевизионерки изхвърчаха с шеметна скорост – я към регулатор, я към евроинституция, я към пресцентър на партия, а после – към триъгълника на властта. Та така и до днес.
Има и такива, които така шеметно се пребоядисваха – ама явно, ярко
и без никакъв свян.
Местеха си се от синьо, в тъмно – синьо, после в червено, после – в медия, която с финансира от олигарх.
И после пак, и пак. Та накрая, сега, когато повя вятъра на поредната промяна – пак се подредили в Инициативни комитети по политическа линия.
И си практикуват журналистика, нищо, че по-скоро се се превърнали в пропагандни машини и гласове на поредните си господари.
Помните и примерите, когато журналисти се отъркаха около финансови магнати, съградиха „елитни“ медии – с идеята да станат популярни и да имат свои платформи за облъчване на обществеността, с поред своята конюнктура и поръчана идеология, и после хоп – с шут влязоха в политически проекти.
Които се сгромолясаха, и новите поколения няма и да се сещат за тях.
… Примерите са десетки …
Осребряване на журналистика!
Как беше – парите нямат цвят …?!
(Ама, че гнусно!)
И се оправдават – ама нали трябва да се живее, да се оцелява, да храним семействата си.
***
Ето затова сме го докарали дотук, и не виждам скоро да се оправим.
Гьонсурати!
***
И въобще – медиите, които гледате, слушате или четете все са на някого.
Пари трябват, за да се издържат, да се наливат в тези фабрики за новини, манипулации и пропаганда.
И ето, че благодетелите, които все повече се крият зад офшорки, паравани или кукли – марионетки, умело играят своята игра и дирижират медийното съдържанието, онова, което гледате и слушате, онова, което Ви говорят или обясняват, или Ви набиват в съзнанието денонощно.
***
В морето от информация днес е все по-трудно да се ориентира човек в истинската и достоверна информация.
От една страна – интернет стана жадуваната алтернатива, защото, ако имате само един или два гласа – медии, то лесно бихте могли да запушите гласовете им. Но, ако гласовете са безброй, то на практика Истината все ще намери път, за да излезе и да не бъде заглушена.
От друга – публиката не може да отсее истинността на информацията, която консумира и така става често жертва на манипулации или тенденциозни подвеждащи новини.
Лекарството? Да се консумира медийно съдържание от брандове с високо доверие и традиция.
Наскоро попитах един IT-специалисти: как се ориентирате в морето от информация коя е вярната?
Отговорът ме озадачи, но и ме накара да се замисля, защото са прави: четем винаги първоизточника.
Ако някой ни разказва, че еди кой си е казал това или онова – търсим сайта на институцията или организацията, за да прочетем от първа ръка, че наистина го е казал или е изразил тази позиция. Всичко проверяваме и внимаваме какво четем.
***
Та, така приятели!
Не можем никому да забраним да бъде такъв, какъвто си поиска.
Или да запушим насила устата на лъжеца и манипулатора.
Но, можем и сме длъжни да знаем, да сме информирани и да сме наясно с Истината, която винаги е само ЕДНА.
Сещам се за израза: монетата има две страни. Но той се отнася за интерпретацията и затова, че нещата могат да се разглеждат по различен начин.
И да, журналистите в новините трябва да информират и да представят неутрално само и единствено фактите.
Коментарите от новините трябва да се отделени.
А то, все повече нещата се сливат.
Да не говорим, че новините приличат на хроника на престъпления, ужаси, бедствия, сякаш хроника на злото.
Добрата новина я няма, отсъства, сякаш светът е само ЧЕРЕН.
Сякаш нищо добро не се случва в реалността ни днес?!
Другата страна на монетата я няма, не се показва – част от манипулацията, за която става дума в тези редове.
***
Такива са времената ни – динамични, дигитални, свръх – модерни, свръх – манипулативни, свръх – обсебващи, агресивни, роботизирани, компютъризирани. Живот, обримчен от изкуствения интелект – в жертвоприношение на когото се готвят да ни поднесат.
Изборът е на всеки един – по кой път да върви, дали да бъде, как да живее, да има ли душа и кому да служи …
А новината за журналиста – кандидат за градоначалник, бе повода да се замислим, да се огледаме и да се самопотвърдим.
И, слава Богу – живеем в свободен свят!
Бъдете свободни и нека дадем свободата на всеки да бъде такъв, какъвто избира и иска да бъде!
И запомнете: журналистиката – трябва да бъде коректив на властта и да служи на обществото. Другото е ПР, реклама, пропаганда, агитация и всичко друго, само не и журналистика, приятели!
(Иван Върбанов, София, 30 септември 2023 г.)
Вашият коментар