PRESS BG NEWS AGENCY | ПРЕС БГ НОВИНАРСКА АГЕНЦИЯ

PRESS BG NEWS AGENCY – ИВАН ВЪРБАНОВ – СОФИЯ – 28 ноември 2023 г. / Призказката за вълшебната лешникотрошачка на малката Мари оживява на сцената на Филхармониците. Коледното изпълнение в зала „България“ е насрочено за 21-ви декември от 19 часа.
Диригент на приказната музикална вечер ще бъде музикалният директор на Кралския филхармоничен оркестър – маестро Василий Петренко. Разбира се, че събитието ще бъде и с участието на Детския филхармоничен хор с ръководител Милена Яцино.

КОЙ Е ВАСИЛИЙ ПЕТРЕНКО?
Роден е през 1976. Започва музикалното си образование в Музикалното училище на момчешката капела в Санкт Петербург – най-старото музикално училище в Русия, а после учи в Консерваторията в града, като участва в майсторските класове на Иля Мусин, Марис Янсонс и Юрий Темирканов.
Застава на пулта на Берлинската филхармония, Гевандхаус – Лайпциг, Симфоничния оркестър на Лондон, Лондонската филхармония, Академия „Nazionale di Santa Cecilia“, филхармонията на Санкт Петербург, Националния оркестър на Франция, Чешката филхармония, NHK Symphony и симфоничните оркестри на Сидни.
Дирижира като гост продукции на фестивала в Единбург, „Grafenegg“ и BBC Proms.
През последните години е канен в Северна Америка, включително застава и пред Оркестъра на Филаделфия, Филхармоничния оркестър на Лос Анджелис, Оркестъра на Кливланд и симфоничните оркестри на Сан Франциско, Бостън, Чикаго, Монреал и Сейнт Луис.
Оперите в репертоара му са над 30 към момента. Дебютира през 2010 в Оперния фестивал „Glyndebourne“ (Макбет) и Парижката опера (Евгений Онегин), а през последните сезони дирижира и в Михайловския театър, операта в Цюрих и Баварската опера. През сезон 19/20 той дебютира и в Метрополитън с постановка на „Дама Пика“.

Записът му на цикъла със симфониите на Шостакович за „Naxos“ с Кралския филхармоничен оркестър на Ливърпул спечели световно признание.
С Филхармоничния оркестър на Осло наскоро издаде симфониите на Скрябин и симфоничните поеми на Щраус.

През 2017 г. бе отличен с наградата „Изпълнител на годината“ на престижните годишни награди „Gramophone“. През 2010 той печели наградата „Изпълнител на годината“ на класическите награди BRIT и е едва вторият човек, на когото са присъдени почетни докторски степени както от Университета на Ливърпул, така и от Ливърпулския университет „Хоуп“ (през 2009) и почетната стипендия „Джон Мурс“ на Ливърпулския университет (през 2012), награди, които признават огромното влияние, което той има върху Кралския филхармоничен оркестър на Ливърпул и културната сцена на града.

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА „ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА“, КОЯТО ЩЕ ЗВУЧИ В ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ“

Как възниква творбата? През даличната 1890 Чайковски получава поръчка от дирекцията на Имперските театри да напише едноактна опера и балет в две действия за постановка в една и съща вечер. За операта композиторът избира сюжета от драмата на датския писател Херман Херц „Дъщерята на Крал Рене“, която много му харесва, и написва „Йоланта“. А за балета се спира на известната приказка на Хофман „Лешникотрошачката и кралят на мишките“ от сборника „Братята на Серапион“. Приказката е използвана не в оригинал, а в нейния френски преразказ, направен от Александър Дюма-баща под названието „Историята на една лешникотрошачка“.
Чайковски, по думите на неговия брат Модест, в началото сам излага писмено сюжета на „Лешникотрошачката“ пред директора на Театъра – Иван Всеволожски, а едва след това пристъпва към съвместна работа с хореографа Мариус Петипа. Прославеният майстор, който по онова време работи в Русия вече повече от 40 години и е поставял множество балетни спектакли, дава изключително подробни указания на Чайковски какъв да бъде характерът на музиката му и композиторът се залавя за работа. През пролетта на 1891 обаче работата е принудително прекъсната, тъй като го канят в САЩ на тържественото откриване на Карнеги хол, и въпреки че Чайковски композира дори на парахода, разбира, че няма да успее в уговорения срок. Той изпраща от Париж писмо на Всеволожски с молба да отложи премиерата на „Йоланта“ и „Лешникотрошачката“ за следващия сезон. Едва след завръщането от Америка работата потръгва по-бързо. През януари и февруари 1892 композиторът завършва балета и го оркестрира. През март на един от симфоничните концерти на Руското музикално общество е изпълнена сюитата из музиката към балета под диригенството на самия автор. Успехът е зашеметяващ: от шестте номера пет са повторени по желание на публиката, пишат хроникьорите от онова време.

От екипа ни – НА ДОБЪР ЧАС!
(PRESS BG NEWS AGENCY, Иван Върбанов – София, 28 ноември 2023 г. )