PRESS BG NEWS AGENCY – София, 27 юли 2024 г./
Българският патриарх Даниил благослови първото премиерно оперно представление на „Рилският пустинник“, което се състоя на 26-ти юли 2024 г. в пространството пред храм-паметника „Свети Александър Невски“. Автор на музиката е отец Кирил Попов, а на текста – Тихомир Павлов.
Продукцията е огромен поклон пред Патриаршеската катедрала. Декорите, инспирирани от визията на пещерата на свети Иван Рилски при Руенския манастир и всички скални изображенияса, са произведени в киноцентъра в Бояна.
Нека припомним, че през пролетта на миналата година Музикалната поема „Рилският пустинник“ беше представена за пръв път на сцената на Софийската опера и балет. Сега предстоят поредица от представления на открита сцена, на площада, който носи името на нашия Патриаршески катедрален ставропигиален храм-паметник „Свети Александър Невски“ – Катедралата на Българските патриарси от най-ново време и символ на нашето Освобождение.
Ето думите на Негово Светейшество Патриарх Даниил към публиката и екипа на Софийската опера, които той произнесе в премиерния ден за представлението:
“ …. Миналогодишната премиера на „Рилският пустинник“ се състоя на една знаменателна дата – 10 май – денят, в който седемдесет години по-рано Православната ни църква възстанови своето патриаршеско достойнство. Това историческо събитие от нашия духовен и културен живот беше достоен за подражание пример за добро сътрудничество между Православната ни църква и културните институции у нас, свидетелство и признание за определящата роля и присъствието на вярата и Църквата не само в далечната или в по-близката история на народа ни, но и в неговото настояще. А уверени сме – и в неговото бъдеще.
Ако обаче миналогодишната премиера на „Рилският пустинник“ беше посветена на седемдесетгодишнината от възстановяването на Българската патриаршия, то в повод за поставянето на тази толкова вдъхновяваща творба днес, на открита сцена, се превърна друга бележита годишнина от календара на Православната ни църква: стогодишнината от извършването на пълния чин на освещаване на „Свети Александър Невски“ – храмът, въздигнат с много любов от признателния ни народ в памет на подвига и саможертвата на всички православни воини, отдали живота си за нашата свобода.
Още една важна годишнина, върху която следва да спрем нашето внимание днес, е свързана вече със самия Рилски светец и Чудотворец Йоан, когото Музикалната поема „Рилският пустинник“ прославя по толкова затрогващ умовете и сърцата ни начин. Тази годишнина е свързана с Пренасянето на мощите на Рилския светец от Търново в светата Рилска обител, което събитие се е случило преди петстотин петдесет и пет години – през лятото на далечната 1469 г.
Това наистина символно завръщане у дома, както и цялата изобщо съдба на мощите на свети Йоан Рилски – след неговото успение на 18 август 946 г. – е вероятно най-важният епизод от продължаващия и днес негов живот след смъртта. Кръстосал надлъж и нашир българската земя, достигнал дори до столицата на средновековна Унгария, през 1469 г. всебългарският светец и покровител се завръща обратно в обителта на своето покаяние – в основаната от самия него общежитийна Рилска света обител, която още оттогава е била и която остава и до ден днешен своеобразен духовен център и сърце на православна България.
Братя и сестри,
Нека не забравяме за Завета на преподобния наш отец Йоан Рилски, който казва:
„И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, с еднакво дихание само към вечното въздаяние да гледате, което Бог е приготвил за ония, които са Го възлюбили.“
Колко важно за нас днес е това единомислие, към което ни призовава най-великият сред светиите, просияли по нашите земи. Единомислието е онова, което привлича и задържа благодатта на Светия Дух у нас. Без единодушие и мир помежду ни не може да има Църква, защото Църквата е събор, общение и единение около и в Христа. Затова и преподобният отец подчертава: „Горко ономува, който е сам, защото ако падне, няма кой да го вдигне.“. Нека никога не забравяме, че любовта към Бога минава и се изразява преди всичко през любовта към ближния.
За свети Йоан Рилски единството обаче винаги трябва да бъде поставено върху правилна основа, върху единствената непоклатима основа – върху нашата света православна вяра. Затова той пише към своите ученици, към всички свои ученици, включително към нас, днес, в началото на ХХI век: „И преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво злословие, както приехме от светите отци, без да я примесвате с чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но по царския път ходете.“
Не са случайни и любовта и доверието на православния ни род към неговия най-голям молитвеник и най-верен застъпник пред Божия престол – Рилския пустинник Йоан. Не е случайна и почитта към неговия светъл образ и неговите свети мощи, която отдавна е надхвърлила географските граници на страната ни и която не е секвала никога през столетията и продължава и до днес. За нас, като новоизбран Предстоятел на светата Българска православна църква – Българска Патриаршия, е особено радостно, че тази беззаветна любов и почит се отливат не само в богослужебната прослава на свети Йоан и в поклонението пред неговите свети мощи в неговата света обител, а и в произведения на литературата и изкуството, каквото е забележителната музикална поема „Рилският пустинник“.
Музикалната поема „Рилският пустинник“ е продължение на множество други произведения на изкуството от близкото и далечно минало, посветени на преподобни Йоан, сред които заслужава да отбележим великолепните по своята поетическа стойност акатисти, сътворени от св. Серафим Соболев, Софийски Чудотворец, и от приснопаметния Неврокопски митрополит Борис. Цел на всички тези произведения на изкуството е заветите, животът и посланията на свети Йоан Рилски да достигнат по един достъпен и докосващ сърцата ни начин до всички нас. Целта им е да ни покажат, че и ние днес, в нелеките времена, в които живеем, можем и трябва да бъдем ученици на този велик Христов подражател и последовател, на преподобния Йоан, Пустинножител, Рилски Чудотворец!
Изразяваме нашето възхищение и сърдечна благодарност към маестро Карталов, който за пореден път ни зарадва с величествено представление под открито небе, изпълнено с изключителен професионализъм във всяко отношение, на ставрофорен иконом Кирил Попов за прекрасната музика във възхвала на Св Йоан Рилски, на Старозагорския митрополит Киприян за умелото дирижиране, на актьорите и музикантите за високия професионализъм и благоговейното отношение към Рилския пустиножител, на всички, които по един или друг начин се включиха в осъществяването на идеята на това величествено произведение на съвременното ни оперно изкуство. Благопожелаваме дълъг и радващ се на заслужени аплодисменти сценичен живот на „Рилския пустинник“. На добър час!
Оставаме с надежда, че този пример за успешно и доброплодно съработничество между Православната ни църква и културните институции у нас ще бъде вдъхновение и стимул за мнозина – за още много произведения на съвременното ни изкуство, които ще съчетават високата художествена стойност с вечните, непреходни и спасителни послания и истини на светата православна вяра, с която народът ни пребъдва и до днес и която на най-дълбинно равнище винаги ще определя неговото лице пред света, неговата духовна, културна и цивилизационна идентичност.
По молитвите на Пресветата наша Владичица Богородица, на свети Йоан Рилски Чудотворец, на свети Александър Невски, както и на всички просияли в светост Негови угодници на българска земя Божият мир и Неговата любов и велика милост да пребъдат с всички нас!“
† ДАНИИЛ, Патриарх Български и Митрополит Софийски
* * *
Под реализаията на оперната продукция на „Рилският пустинник“ слагат също своя подпис и:
Георги Стрезов – оркестрация,
Старозагорският митрополит Киприан и Жорж Димитров – диригенти,
Виолета Димитрова – диригент на хора,
Нела Стоянова – сценично оформление,
проф. Павел Павлов – консултант, съставител на синопсиса и други текстове.
Епископ Поликарп – консултант,
проф. д-р Иван Желев – превод от църковнославянски,
Димиър Костанцалиев – ръководител на детската вокално-театрална формация,
Марта Миронска – костюмограф.
На сцената публиката ще види обичания актьор – Ириней Константинов, както и певците: Атанас Младенов, Ангел Христов, Иван Радев, Димитър Станчев, Николай Петров, Веселин Михайлов, Стефан Владимиров, Иван Александров, Велислав Нинов, Ангел Антонов, Александър Георгиев, Росен Ненов, Николай Павлов, Николай Павлов, Георги Миков, Любомир Ангелов, Атанас Маджаров, Емил Даков, Кристиан Попов и др.
ЧЕСТИТА ПРЕМИЕРА!
(PRESS BG NEWS AGENCY, снимка: БПЦ)
Вашият коментар