PRESS BG NEWS AGENCY | ПРЕС БГ НОВИНАРСКА АГЕНЦИЯ

Иван Върбанов, журналист

Мила Искренова и нейната оригинална хореография, запечатана на лентата на танцовия филм „Стената“, ще бъдат показани отново чрез възстановка на живо пред публика. И още: танцът, философията и идейните послания ще оживеят чрез таланта и потенциала на нови балетни артисти, които ще претворят към днешна дата случилото се тогава, през далечната 1990 г., а изложба с архивни материали – от първата буква на сценария, през разкадровките, поглед „зад кадър“ и цялата история на заснемането, ще покаже създаването и развитието на целия процес до сътворяването на „Стената“.

Уникалното събитие, насрочено за 12-и май от 19:30 ч., което ще бъде със сигурност неповторимо преживяване, е в рамките на фестивала Antistatic International Festival for Contemporary Dance and Performance. Публиката ще може да влезе свободно в залата на галерия „Академия“ – пространството за изкуство на Националната художествена академия.

Потърсихме Мила Искренова, за да разкаже повече за предстоящото културно събитие, което събира в себе си танцовото изкуство, киното, изложбеното пространство, литературата, философията, за да провокира към размисъл за отношенията и живота. И какво още …?

„Стената“ е по сценарий и хореография на самата Мила Искренова, режисьор е изумителния майстор на Телевизията – (покойният вече) Йордан Джумалиев, оставил стотици художествени продукции за малкия екран. Комплиментите за силното операторско майсторство са за опитния Красимир Михайлов (с когото имах удоволствието да работя в ТВ „ЕВРОПА“ – бел.ред.).

– Как започна всичко? Кои бяха балетните артисти, каква бе атмосферата, заряда, чувството, импулсът, с който тръгнахте в създаването на филма?
-Тогава бяха поканени за участие балерините Галина Борисова и Сашка Георгиева, която впоследствие замина за Германия, установи се там и вече дълги години е директор на балета на “Фридрих щатс палас”. За техни партньори привлякох двама съвсем млади танцьори, които тогава бяха студенти по икономика във Висшия Икономически Институт „Карл Маркс“. Към института имаше състав за модерен балет, който ръководех в създаденото от мен „ТАНЦ СТУДИО“, преди да започна да работя за Българската Телевизия. Така Людмил Георгиев и Десислав Стоянов станаха част от филмовия проект „Стената“.

– Какво успяхте да запазите от онова време като артефакти, което да разказва за историята на създаването на лентата?
– Да! Оказа се, че аз пазя много неща за щастие! И това ми помага изключително много сега, защото ние ще представим изложба, в чиято експозиция ще изложим ръкописния вариант на първоначалния сценарий, последващата редакция на текста – направена на пишеща машина, анотацията, показана пред ръководството на БТ. Въобще, разполагаме с архиви за целия технологичен процес. И дори пазим разкадровките и снимките, които фотографката Румяна Бояджиева направи в студиото, по време на снимачния процес. Ще покажем и други фотоси, които са част от моя личен архив.

– Какво стои в основата на драматургията на филма, г-жо Искренова?
– Филмът се основава на два цитата на френския психолог, лекар, изследовател на човешките емоции – Анри Валон. Той казва: „Ние се раждаме разделени, но не се раждаме самотни!“ И също добавя: „Нашата съдба ще бъде едно постоянно търсене, едно опипване, в търсене на другия. Този друг, който носим в душата си през целия си живот!“

– Изключително красиво и поетично!
– Безспорно! Нямам спомен къде точно съм прочела тези цитати тогава. Но, това толкова точно е съвпаднало с моментното ми усещане за нещата и за този проблем, който продължава да бъде актуален и днес. Всъщност „СТЕНАТА“ е символ на препятствието, на преградата, на непреодолимите пречки в отношенията между двама души, независимо от какъв пол са те. Това е проблемът, около който гравитират сцените на филма.

– Стена излиза 1990-а година. А кой ще танцува по време на възстановката на 12-и май?
– Вълнуващо е, че публиката ще има удоволствието да види пренесена хореографията от филма, като тя ще бъде пресъздадена на живо с нови четирима танцьори: Анатоли Лазаров, Валери Миленков, Таня Кацарова и Нели Георгиева. Ще бъдат прожектирани и интервюта с тогавашните участници във филма, които са много интересни, защото те описват и документират момента на създаването на проекта.

– Актуален ли е филмът – като език, като третирани проблеми в сюжета и днес? Ще ангажира ли зрителите със същата сила, както тогава?
– Колкото и да е странно, филмът стои напълно актуално – и като език, и като проблем. Много е странно, но 35 години по-късно, аз бих го направила, и днес, по същия начин. Е, сигурно творческият ми език би бил малко по-усложнен, но не знам дали това е хубаво?! Работата ми тогава мога да оценя от днешна гледна точка като много чиста и поетична. Всъщност чрез „Стената“ заявявам една от основните теми за мен, която продължи водеща през годините – темата аз отношенията между хората. „Стената“ заяви и моите основни стилистични похвати като творец: минимализма, неокласиката, елементите от „Греъм“ -танца (американската танцьорка, хореограф и педагог Марта Греъм – бел. ред.). Филмът е едно абсолютно пост-модернистично произведение.

– Мила Искренова и балет „Арабеск“?
– Паралелно работя с балет „Арабеск“ и ще разкрия, че репетираме един своеобразен барок – лайф, заедно с Анна Донева. Двете си разделяме една вечер, в която Донева прави „Четирите годишни времена“ на Вивалди, а аз – Бах, Пърсел и Рамо́. Вечерта е изградена от различни, много силни творби.

– Кои са ключовете към спектакъла?
– И тук, отново се основавам на цитати. Единят,от Библията,казва: „Понеже Ти ми беше в помощ, в сянката на твоите криле ще се радвам!“ Затова и моята пиеса се казва „В сянката на твоите криле“! В същността си, това е израз на моята пълна и силна благодарност към Този, който ни пази отгоре.

– Със сигурност има и някакво послание, инспирирано от Марта Греъм, нали?
– Да, другият цитат е неин. Той гласи: „Нашите ръце започват от гърба, защото някога те са били криле!“. Като творец, мен винаги ме е вълнувала във времето темата за човешкото приземяване. И заплахата пред духа от все по-натежаващия материализъм. Защо сякаш ние напълно сме забравили, че ръцете ни някога са били криле? И че можем, и че трябва да летим? Не бива да забравяме никога това! Защото, ако пренебрегваме духовността, културата, духа, то негативният и разрушителен резултат, който ни ограбва ще бъде невъзвратим и все по-доминиращо комплексен.

– Кога да очакваме премиерата на този проект, г-жо Искренова?
– Премиерата ще бъде през есента. Но, за най-нетърпеливите сме предвидили да има едно предварително представяне, в рамките на Летния фестивал на Музикалния театър – в парка на Военната Академия, на 20 юни.

Така завърши нашия разговор с Мила Искренова. Която ни припомни за крилете, за свободата на духа, и за предстоящите образци, които очакваме от творците на балетното изкуство.
Мила Искренова е със сигурност е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция. Работи с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск“, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Автор е на книгите „Радостта на тялото“, „Вкусът на Твоето тяло“, „Анна и Алената глутница“ и на пиесата „Меломимик“.

Нека пожелаем „НА ДОБЪР ЧАС“ на възстановката на „Стената“ – на Мила, и на целия екип!
И на всички следващи проекти!
Защото само на крилете на изкуството и културата можем да излезем от сянката, да се пречистим и възвисим, и да се устремим към Светлината, която днес толкова много ни липсва в материалния и труден свят.

УСПЕХ!

(Иван Върбанов, София, 9 май 2025 г., PRESS BG NEWS AGENCY)