Фото: IRNA / Tasnim (архив)
Автор: Иван Върбанов
Във време на военни конфликти, които са толкова интензивни, че мнозина вече говорят за ход на Трета световна война, воюващите сили измерват арсеналите си с аптекарска точност. Докато светът следи сателитните снимки милиметър по милиметър, за да установи разместването на бойни единици, една огромна част от мощта на Техеран остава скрита в недрата на планините.
„Орел 44“ – невидимата крепост
Символ на тази нова ера в подземното строителство е базата „Орел 44“ (Oghab 44). Тя не е просто бункер, а цял подземен град, проектиран да съхранява изтребители, бомбардировачи и тежки бойни дронове. Скрити под стотици метри планински масив, тези хангари са изградени с една цел: да оцелеят при първи масиран удар и да осигурят възможност за „контраатака от нищото“.
Базата разполага с всичко необходимо – от командни пунктове и ремонтни хангари до огромни складове с гориво и навигационни системи за управление на полети. Там са дислоцирани ракетите „Ясин“, „Каем“ и „Асеф“, предназначени за удари на стратегически разстояния.
Адмирал Брад Купър: „Шок и ужас“ в нов мащаб
Въпросът за ефективността на тези скривалища обаче е по-актуален от всякога днес, 5 март 2026 г. Командирът на Централното командване на САЩ (CENTCOM), адмирал Брад Купър, съобщи, че в рамките на операция „Епична ярост“ (Epic Fury) американските сили са поразили близо 2000 цели на иранска територия само за първите 100 часа.
Фото: U.S. Central Command (CENTCOM)
Според Купър, интензивността на ударите е двойно по-голяма от кампанията в Ирак през 2003 г. Докато Иран разчита на своите „ракетни градове“, адмиралът подчерта, че иранският флот е практически парализиран, а способността на Техеран за ответни удари е спаднала драстично с 86%. „Преминахме от възпиране към активен бой“, заяви Купър, намеквайки, че модерните технологии за пробиване на бункери вече подлагат на изпитание дори най-дълбоките ирански скривалища.
От Космоса до недрата на земята
Иран обаче не разчита само на скалите. Ислямската република е сред топ 9 на държавите с активни космически програми, разполагайки със собствени телекомуникационни спътници в орбита. Тази мрежа е жизненоважна за насочването на ракетите, изстрелвани от подземните платформи.
Стратегията на Техеран е ясна – притежание на „оръжие за втори удар“. Дори при масирана атака, подземните градове трябва да останат недосегаеми. Дали обаче разузнавателните служби на САЩ и Израел не са разработили технологии, които правят тези планини „прозрачни“ за радарите? Предстои да видим дали планините ще останат най-сигурното скривалище в Близкия изток, или технологичното превъзходство ще освети и последния тъмен тунел на „Орел 44“.
/PRESS BG NEWS AGENCY, Иван Върбанов/
Вашият коментар