Какво е бъдещето на радиосъставите и ще намери ли държавата устойчив модел за финансирането им?
От Иван Върбанов, журналист
PRESS BG NEWS AGENCY, София, 6 март 2026 г.
Музикалните състави на Българското национално радио започнаха ефективен протест, като преустановяват концертната си дейност, но продължават звукозаписната работа. С този ход те дават ясен сигнал, че не се отказват от мисията си към общественото радио и към Златния фонд на БНР, но настояват държавата да намери решение на дългогодишния проблем с финансирането и възнагражденията.
Протестът поставя отново на дневен ред въпроса за статута и финансирането на оркестрите и смесения хор на Радиото – състави с международен престиж, но с възнаграждения, които музикантите определят като несъразмерни на труда и професионалното ниво.
Търсене на решение в последния момент
През последните месеци различни институции заявяваха, че търсят изход от ситуацията. В предходния мандат на администрацията на Министерството на културата бе обсъждан модел на смесено финансиране – част от бюджета на съставите да се субсидира от Министерството на културата чрез делегиран бюджет, а БНР да поеме разходите за записната и програмната дейност.
Според настоящия министър на културата Найден Тодоров обаче подобна схема се оказва юридически проблематична. След среща с музикантите преди седмица той заяви, че ще се търси законово издържано решение.
На този фон народният представител Манол Пейков обяви, че на 13 март ще бъде организирана среща в Народното събрание между представители на парламента, Министерството на културата и Министерството на финансите, ръководството на БНР и музикантските състави. Целта е да се обсъдят възможни трайни решения.
Въпросът обаче остава дали подобна инициатива може да доведе до реални резултати в края на парламентарния мандат, когато времето за законодателни промени е силно ограничено.
Възможните модели
Проблемът произтича от начина, по който се определя бюджетът на общественото радио. Финансовата рамка, гласувана от Народното събрание, поставя лимитиращи ограничения върху разходите за възнаграждения и прави практически невъзможно увеличението на заплатите, ако няма осигурено допълнително финансиране.
Кои са обсъжданите варианти:
Делегиран бюджет
Този подход би поставил съставите на БНР в същата система на финансиране, в която работят оперите и филхармониите. Финансирането ще се определя по методика на Министерството на културата чрез единни разходни стандарти.
Смесено финансиране
БНР ще запази съставите за програмните си нужди – записи, излъчвания и архивна дейност, а държавата ще субсидира концертната дейност. Музикантите подчертават, че в момента извършват двойна работа – концертна и звукозаписна – при значително по-ниски възнаграждения от колегите си в други държавни културни институти.
Законодателни промени
Възможни са изменения в Закона за радиото и телевизията или в Закона за закрила и развитие на културата, чрез които съставите да получат статут на културни институти с национално значение. Това би позволило по-ясен модел на финансиране.
Ключовият риск при всички варианти е неяснотата относно алгоритъма за осигуряване на източник на свежи пари към бюджета на БНР и какъв би бил механизмът, по който ще нарастне финансовия ресурс за съставите на Радиото. Субсидиране от концертна дейност през МК, нарастване на общия радиобюджет – за което е нужно решение на НС или друго финансово стабилно и работещо решение?!
Практиките в Европа
Подобни радиосъстави съществуват и в други европейски държави, но моделите на финансиране са различни.
В Германия обществените медии от системата ARD поддържат няколко радиооркестъра, финансирани директно от медийните бюджети.
Във Великобритания опитът за закриване на BBC Singers през 2023 г. предизвика сериозен обществен дебат и доведе до компромисно решение, при което съставът бе запазен чрез комбинирано финансиране и подкрепа от фондации.
Френското Radio France също поддържа музикални състави чрез смесен модел – публично финансиране и приходи от концертна дейност.
Има ли време за законови промени
Реалистично погледнато, възможностите за законодателни решения в края на мандата на парламента са ограничени.
Какво е реалистично да се случи?
- Политически ангажимент чрез решение или меморандум на Народното събрание, който да задължи следващото правителство да заложи целево финансиране в бюджета за 2027 г.
2. Постановление на Министерския съвет, което да осигури допълнителни средства за БНР през 2026 г. като временна финансова подкрепа.
/Но това би било „кърпене на парче“, не трайно и стабилно разрешаване на ситуацията./
Системен проблем, който държавата трябва да реши
Ръководството на БНР няма възможност самостоятелно да увеличи възнагражденията на музикантите, тъй като бюджетната субсидия е със заковани параметри, която се определя от парламента. Държавата трябва да реши как да постъпи и да прояви своето решение чрез законодателни действия през Народното събрание, като дефинира нов път за радиосъставите.
Нека кажем ясно, че протестът на музикалните състави на БНР не е насочен срещу управлението на Радиото, а по същество е силен апел към държавата за намиране на системно решение.
Музикалните състави на БНР са уникална част от културната инфраструктура на България. Те едновременно създават нови записи и пазят звуковата памет на страната в Златния фонд на Радиото.
В този контекст въпросът за тяхното бъдеще се превръща не само във финансов, но и в културен и обществен приоритет.
Предстоящата среща на 13 март в Народното събрание ще покаже дали политическите инициативи в последните дни на мандата могат да доведат до реално решение или това ще бъде поредният разочароващ епизод в дългогодишния агонизиращ дебат за адекватно финансиране на общественото радио.
Защото, както подчертават самите музиканти, те не искат „милостиня“, а уважение и зачитане на тяхното достойнство на елитни творци, които влагат своя талант и работа в служба на Българското национално радио, което да създава музика на световно ниво, както досега.
Музикантите на БНР направиха своя ход – спряха концертите, за да бъдат чути. Сега е ред на държавата да отговори. Защото националният ефир може да звучи или като оркестър със световна класа, или като тишина след поредното неизпълнено обещание. А тишината в този случай би струвала много по-скъпо на бъдещите поколения.
/PRESS BG NEWS AGENCY, Иван Върбанов/
Вашият коментар