PRESS BG NEWS AGENCY – София, 4 април 2026 г. –
От Иван Върбанов, журналист
Чудя се – как е възможно това?
Не просто съм възмутен. Бесен съм.
Защото тук не става дума за документ.
Става дума за човешка съдба.
Младият украински режисьор Павло Гатилов, част от трупата на Драматичен театър „Адриана Будевска“, вече години наред е блокиран в абсурден административен вакуум.
Чака българско гражданство.
Чака решение.
Чака държавата.
И не го получава.
Заради едно ненаписано последно писмо …!
През 2023 година Гатилов бяга от войната в Украйна. Пристига в България – не просто като бежанец, а като творец, като човек с мисия. Ръка му подава покойният Борислав Чакринов, директор на бургаския театър, който го кани да стане част от трупата.
Заедно с актрисата Алина Катречко двамата успяват да се измъкнат от ужаса на войната и да потърсят закрила, да градят нов живот тук – в България.
Какво им даваме в замяна?
Бюрокрация. Мълчание. Безхаберие.
Павло Гатилов започва да работи с енергия, която вдъхновява. Поставя „Летните оси ни хапят даже през ноември“. Софийската публика вече видя неговото „Гнездото на гарвана“. Само след дни предстои премиерата на „Последният балкански вампир“.
Той дава сърцето и таланта си на българската сцена и театър.
А България – не му дава дори статут.
Процедурата за придобиване на българско гражданство започва още по време на предишния мандат на министъра на културата Найден Тодоров. Подкрепата е категорична – от кмета на Бургас Димитър Николов, от театъра, от професионалната общност. Документите са подадени, разгледани, преминали през всички етапи.
И тогава – финалът се проваля.
Заради едно ненаписано писмо.
От Министерство на правосъдието, след минал Съвет по гражданството, изпращат финално запитване до следващия застъпил културен министър за становище.
Отговор… няма.
Писмо – отговор от Министерството на културата до Министерството на правосъдието не е изпратено.
Процедурата – замръзва.
И остава застинала до днес.
Това не е просто административен пропуск.
Това е институционален провал.
Преди седмица Гатилов отново потърси помощ – този път в Министерството на културата. Срещна се със съветник.
И да, получи обещания за съдействие.
Но, дали ще стигне времето за написването и разглеждането на заветното писмо?
На фона на политическата динамика, предстоящите избори и поредните ротации във властта, един млад човек остава сам срещу тежката, бавна и бездушна машина на държавната администрация.
Същата наша държава, която многократно декларира подкрепата си за Украйна.
Но на практика се получава така, че не може да помогне на човек, който вече е избрал България.
Кой ще поеме отговорност?
Кой ще довърши започнатото?
Дали?
И кога? …
Днес Павло Гатилов не иска привилегии.
Не иска специално отношение.
Иска само едно – да не бъде забравен между папките.
И да получи правото да принадлежи.
Уважаеми господин премиер Андрей Гюров,
намесете се!
Защото понякога една подписана страница означава много повече от цяла политика.
Означава надежда.
Означава живот.
Направете го и в памет на Борислав Чакринов – човекът, който подаде ръка, когато беше най-нужно.
Днес случаят на Павло Гатилов не е просто административна процедура. Това е тест за държавата – дали вижда човека зад документите.
Надяваме се Министерският съвет и компетентните институции да предприемат необходимите стъпки в рамките на своите правомощия. Времето за своевременна реакция все още е налице.
Защото едно забавено писмо вече струва твърде скъпо – струва надежда, сигурност и бъдеще.
Призоваваме Министерството на културата и Министерството на правосъдието да сложат край на текущото мълчание и да завършат процедурата. Дайте шанс на Павло Гатилов, който избра в България да бъде неговия живот и бъдеще.
/Публикувано от Иван Върбанов, журналист за PRESS BG NEWS AGENCY/
Вашият коментар