PRESS BG NEWS AGENCY | ПРЕС БГ НОВИНАРСКА АГЕНЦИЯ

PRESS BG NEWS AGENCY – СОФИЯ – ИВАН ВЪРБАНОВ

Задава се Възкресение за музикалните състави на Българското национално радио!
Идва радикално обновяване, възраждане след период на криза.
Предстои трансформация и възход!
Сигурен съм, след днешната среща в Първо студио на БНР.

Радиото и работещите в него колеги са късметлии. Казвам го, защото днес си дадох сметка, когато със задоволство видях, че Министърът на културата – Найден Тодоров, редом с Генералния директор на БНР – Милен Митев, и с партнирането на депутата от Комисията по култура и медии – Манол Пейков (ПП-ДБ), седнаха на една маса, за да намерят верния път по казуса с радиосъставите. И не формално, бюрократично или „ей така“, да отбият номера. А визионерски, компетентно, ангажирано, със загриженост. С идеята и енергията за идването на революционната промяна и новата идея за възраждане.

Защото нали помните – беше съвсем неотдавна, как предишната администрация на Министерството на културата, в лицето на нейния ексминистър и заместници, правеше работна група, която заседаваше, пък се почесваше и умуваше как да се реши въпросът с кризата в музикалните състави на БНР. И бяха предложили накрая хибридния смесен модел, който след това се оказа неприложим.

И така, да вървим по ред.

МУЗИКАЛНИТЕ СЪСТАВИ НА БНР: ХЕМ ГИ ИМА В ЗРТ, ХЕМ НЕ СА ОПИСАНИ ТОЧНО

Невероятно, но факт! Да, ама не!
Така можем да определим ситуацията, в която шестте музикални състава на БНР уж ги има в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Ама не съвсем.

Защото чл. 46, ал. 3 от ЗРТ казва: „Българското национално радио създава и поддържа музикални състави, които развиват звукозаписна и концертна дейност“. Дали я „развиват“ или „осъществяват“ е друга тема, стилистична, но сега фокусът не е в това.

Така изписаният текст не фиксира всъщност факта, че БНР има под шапката си шест състава: Симфоничен оркестър, Биг бенд, Смесен хор, Оркестър за народна музика, Вокална група „Радиодеца“ и Детски хор на БНР. След като не са точно посочени кои и колко са съставите, то това остава „вратичка“ при недобросъвестно управление или по други причини съставите да бъдат сведени до произволен брой (по-малък, разбира се). Та, ето първия въпрос, който трябва да намери своя отговор.

СТАТУТЪТ НА МУЗИКАЛНИТЕ СЪСТАВИ

Идеята да бъде учреден Държавен културен институт към БНР, който да е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, решава точно този проблем. Той ще обедини в структурата си всички музикални състави на Радиото.

И още: Държавният културен институт ще има свой самостоятелен бюджет, извън този на БНР. Съгласно бюджетна програма, която ще се гласува от Народното събрание така, както се гласуват аналогичните програми към Министерството на културата. Държавният културен институт на БНР ще бъде с национално значение, защото Радиото има такъв статут.

Ето как идеята за създаването на ДКИ решава въпроса със статута, гарантира поименно съществуването и дейността на съставите и регламентира самостоятелен бюджет. Разбира се, тук думата има и Министерството на финансите, което до дни следва да се произнесе по идеята. А тя ще получи своето изражение под формата на документ – законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.

Да добавим и че ДКИ към БНР, като самостоятелно юридическо лице, но второстепенен разпоредител с бюджетни средства, вече ще има и профила на културна организация по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата. Така ДКИ-то на БНР ще може да кандидатства и за друг вид финансиране – към сесиите на МК, по линия на Фонд „Култура“, Столична община, международни проекти, Европейския съюз за радио и телевизия и т.н.

КАКВО ЩЕ ОСИГУРЯВА БЮДЖЕТЪТ НА ДКИ НА БНР?

От бюджета на Държавния културен институт към „Старата къща“ ще се формират пера за изплащане на трудовите възнаграждения (заплати, хонорари), а така също и за звукозаписната и концертната дейност.

Статутът на Държавен културен институт с национално значение автоматично съотнася този субект към групата от институти в системата на Министерството на културата с национално значение. Тази съизмеримост ще бъде най-вече приложима при формирането на годишния бюджет на структурата и определянето на заплатите. Тоест, така ще се търси паралел и база, съотносима с бюджетите и заплатите на Националната опера – София, Държавния музикален и балетен център, Софийската филхармония, Народния театър, НФА „Филип Кутев“…

По време на представянето на изготвения от Министерство на културата законопроект, в който са залегнали всички тези идеи, механизми и визия, министър Найден Тодоров обясни, че вече има изготвен друг законопроект за отмяна на делегираните бюджети. Така музикантите от БНР би трябвало да се чувстват спокойни, че формирането на техните заплати няма да е обвързано с количеството продадени билети от концертна дейност.

Всъщност нека отбележим, че битката за съставите на БНР е по-малката битка, която е на фона на голямата – за недофинансирането на обществената медия като цяло. Шест години продължава сагата за отстояването на по-висок общ бюджет. И тук трябва дебело да подчертаем, че предложението за конституиране на Държавен културен институт към БНР, който да обедини музикалните състави, всъщност „заковава“ още един проблем. Освен че ще се търси равнопоставеност по отношение на заплащането на труда с колегите им от другите институти с национално значение в България, музикантите от БНР няма да бъдат изправени пред конфликт или противопоставяни на своите колеги журналисти и други служители в системата на медията.

Защото самостоятелният бюджет на ДКИ, който ще се гласува по специална бюджетна програма изцяло и единствено за съставите на Радиото, няма да обърква „голямата сметка“ и разпределението на средствата в общия бюджет на БНР, както е досега. Законът за радиото и телевизията сега регламентира, че БНР отделя за цялостната издръжка на музикалните си състави не повече от 10 на сто от субсидията от държавния бюджет (съгласно чл. 71, т. 2 от ЗРТ). При въвеждането на Държавен културен институт към БНР бюджетът му няма да бъде подмножество или функция от общия, а ще бъде самостоятелен, гарантиран и фиксиран за годината.

КАКВИ СА ПЪТИЩАТА ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДКИ КЪМ БНР?

За да стане факт законопроектът, той трябва да бъде внесен в Народното събрание за разглеждане: или от народен представител (в случая това може да е Манол Пейков); или от група народни представители; или от Министерския съвет по инициатива на Министерството на културата.

И ако БНР има късмета настоящият министър Найден Тодоров да остане с по-дълъг хоризонт, защото той се е захванал с множество значими дела (Стратегия за развитие на културата, промяна на финансирането на институтите, категоризация на театрите, реформи в археологията), то нещата биха били доведени на 100% до успешен финал. Защото пътят дотук реално бе извървян с идеите, решителността, волята и ефективността именно на Найден Тодоров, на Милен Митев и инициативността на Манол Пейков.

Днес стана ясно, че Министерството на културата, Българското национално радио и правният екип – на МК и на Манол Пейков, ще излъчат малка контактна група, която да огледа в детайли и да прецизира текста на изготвения вариант на Законопроект за изменение и допълнение на ЗРТ. Срокът, който страните си поставиха, е до края на настоящия месец април текстовете да са изчистени и фиксирани.

Документът ще бъде внесен в Народното събрание веднага, още през май, и така пътят за действие вече е начертан.

И тук е мястото да добавим, че Министерството на културата в лицето на Найден Тодоров избра именно два от съставите на БНР – Симфоничния оркестър и Смесения хор, да бъдат водещите състави в юбилейния концерт по повод 150-ата годишнина от Априлското въстание. Галавечерта ще е на 20 април в НДК, а солисти ще бъдат оперната прима Мариана Цветкова, цигуларят Светлин Русев и със специалното участие на пианиста Марио Ангелов. Ще прозвучат творби на Добри Христов, Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев, Любомир Пипков и Марин Големинов, които ще ни преведат през пластовете на българската духовна история.
Която ковем и днес, на която сме продължители и пазители!
И която трябва да пренесем в бъдещето.

А решителна крачка по този път е решаването на проблема със статута и финансирането на музикалните състави на БНР.
Защото Държавният културен институт „Музикални състави на БНР“ е решителна победа във вярната посока.
И защото следва историческия завет: Съединението прави силата!

В името на духовното Възкресение на паметта, на БНР, на музиката и културата на България!

* * *

Авторско каре:
Иван Върбанов е журналист с над 25-годишен опит в медиите. Член е на Европейската и Световната федерация на журналистите. Магистър по оперно пеене от Националната музикална академия и по журналистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е главен експерт в дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ към Министерството на културата.

(PRESS BG NEWS AGENCY – текст: Иван Върбанов – снимки: автора, БНР)