PRESS BG NEWS AGENCY

PRESS BG NEWS AGENCY – СОФИЯ-

Трупата на балет „Арабеск“ обяви, че ще танцува в памет на дългогодишният си ръководител и хореограф Маргарита Арнаудова.

Артистите ще представят  двa от най-успешните си спектакъла – „Carmina Burana“ (Боряна Сечанова) и  40-годишният хит „Болеро“ (М.Арнаудова). 

Мястото е лятната сцена в Парк „Военна академия„, датата – 4 юли, часът: 20.00.

На 30 юни се навършват 85 години от рождението на Маргарита Арнаудова. Да си спомним за нея и нейното дело сега.

Арнаудова се наложи като ярък талант, индивидуалност и професионализъм още с първите си стъпки като хореограф. През целия си път тя продължи да търси, да се учи, да експериментира. С времето талантът ѝ укрепваше и се развиваше, за да можем днес да кажем че тя създаде свой естетически свят, само неин и неприличащ на никой  друг. Свят, зареден с образност, възвишеност и красота. Свят, от който струи любов към живота и хората. Хореографията  ѝ е брилянтна, силно естетизирана, подчинена на изграждането на силни драматургически и режисьорски концепции, с пълно владеене на формата, движенията, танцът – в абсолютния им перфектен изчистен върхов вид.

Стъпва на професионалната балетна сцена с ролята на Жар-птица от едноименния балет на Игор Стравински. Възпитаник е на Държавното хореографско училище в София през 1959 г. и се дипломира с едноименната роля. Учи балет при Нина Кираджиева, един от хореографите с най-изявени търсения на българския корен в националния ни балет. Маргарита иска да изгражда и създава своя хореография, затова отива да учи в ГИТИС, Москва. Там специализира при Анатолий Шатин, хореограф – дисидент в онова време. Арнаудова е сред отличниците на випуска, с изключителна изявена дарба на балетмайстор. Развива своите познания и умения по режисура и композиция, търси и намира свой хореографски език.

Дипломната ѝ работа е „Пепеляшка“ на сцената на Казанския театър за опера и балет. Тогава, през 1966 г. епоканена за балетмайстор на Харковския академичен театър за опера и балет. Поставя „Пепеляшка“ на Профокиев, „Легенда за любовта“ – Меликов, „Прометей“ – Аристокесян“, Д-р Охболи – Морозов, „Дон Жуан“ – Губаренко.

В този период Маргарита Арнаудова поставя и на българска сцена – „Пепеляшка” в Русе(1967), „Бахчисарийски фонтан”(1972) и „Абраксас”(1975) в Стара Загора, „Сътворението на света”(1974) в Софийската опера(1974). 

Завръща се в България въпреки успешна творческа кариера в Харков и Казан и през пролетта на 1974 г. става първият български хореограф, поканена е по предложение на Пенка Енчева за постановка в тогавашното балетно студио “Арабеск”. До тогава през шестте години от създаването на трупата са канени само постановчици от чужбина, сред които и легенди в балетния свят като Алберто Алонсо.

Първите ѝ постановки за балет „Арабеск” са „Бразилски импресии”, муз. Вила Лобос, „Симфония-реквием”, муз. Красимир Кюркчийски, „Адажио”, муз. Албинони, „Пасакалия”, муз. Бах. От 1974 г. тя става директор и художествен ръководител на балет „Арабеск”. 

Маргарита Арнаудова работи с “Арабеск” до смъртта си през 1994 г. като изгражда неповторимия образ и уникалния творчески капацитет на тази единствена за България трупа, която се занимава целенасочено с развитието на съвременния танц, търсейки неизменно и българския му образ.

Автор е на хореографията на над 60 балетни спектакъла. Нейни творби са сред най-големите успехи на балет “Арабеск”, но и на оперно-балетните театри в София, Русе, Варна, Пловдив, Стара Загора.

Чрез нея българската публика преживява на балетна сцена творбите на Бах, Стравински, Прокофиев, Малер, Равел, Бритън, Вила Лобус, Карл Орф, Шчедрин и Скрябин, наред със сюжети от голямата класическа драматургия и митология като “Ромео и Жулиета”, “Хамлет”, “Дон Жуан”, “Прометей”, “Абраксас”, “Сътворението на света”, “Жар-птица”, “Пепеляшка” и др. 

Особено място в нейното творчеството и националната ни култура заемат българските ѝ спектакли – “Нестинарка”, “Нощта срещу Еньовден”, “Легенда за езерото”, “Корен дълбоко в небето”, “Сянката” и “Бариерата” и др.

Създава множество спектакли, предназначени за младата публика. Сред тях са „Равноденствие”, муз. Жан Мишел Жар, „Още веднъж за любовта”, муз. Бах, Вангелис, Родриго, „Сюита на покрива”, по песни на Ела Фицджералд и Луис Армстронг, „Човекът, когото обичам”, муз. Гершуин, „Здравей Бродуей”, и др.

Независимо, че ръководи и поставя в „Арабеск“, решава да покани изявени хореографи от Европа, Русия и Америка, с които трупата поддържа един репертоар на световно равнище и усвоява непрекъснато нови танцувални техники и стилове. 

Убедена в бъдещето на съвременния танц през 1993 г. създава специалността „Балетна режисура“ към Нов български университет. 

Името на Маргарита Арнаудова е цяла епоха в съвременния танц в България. Нейното творчество и завладяващата ѝ личност, продължават осезаемо да присъстват в пространството на съвременния ни танц. И неизменно във времето.  

/PRESS BG NEWS AGENCY/