PRESS BG NEWS AGENCY
От Иван Върбанов, журналист
София, 17 февруари 2026 г.
Категория: МЕДИИ
Многоезичният глас на Българското национално радио – Радио България, отбеляза на 16-и февруари своя 90-и рожден ден!
Радио България със сигурност е радиопрограмата на националния обществен радиооператор БНР, която е мост към света. Защото тя говори с пълно езиково разнообразие – на 11 езика. И, разбира се, е насочена и към българските граждани, които живеят извън пределите на България по цялото земно кълбо.
Въпреки че от доста години Радио България не излъчва на къси вълни, програмите му могат да бъдат чути благодарение на ежедневните подкасти и мултимедийните секции и рубрики в портала на БНР.
Деветдесет години са авторитетна, значима и важна история. Път, който доказва във времето, че Радио България, като част от БНР, е разпознаваем и уникален радиоглас. И то не само на най-старата електронна медия у нас – БНР, която покрива страната с националните програми „Хоризонт“ и „Христо Ботев“, както и с регионалните си програми, но и като стратегически глас на България – към хората по света и към нашите сънародници.
Бих искал да погледна към годишнината на Радио България през личната си призма – към един важен етап от развитието на програмата. Критичният момент през 2017 година, когато имаше опасност Радио България да бъде закрито в голямата си част, и битката, която проведохме тогава – всички заедно, за да спасим и запазим радиото.
Затова и вчера, когато чух от колегите в радиото, които отиваха на празничното тържество, че се поздравяват с празника, най-важната дума, която отекна в моето съзнание и сърце, бе: „Оцеляхме!“.
Дадох си сметка за силата на предизвикателството тогава, през далечната 2017-а. Защото, ако не бяхме обединили силите си – всички синдикати, работещите журналисти, ако нямаше обществена подкрепа, която стигна и отекна в президентството при Румен Радев и го предизвика да удари по масата в защита на запазването на Радио България, днес нямаше да имаме повод за радост и честитене.
Целият значим път от девет десетилетия щеше да бъде заличен само с едно безразсъдно действие тогава, през 2017-а г., в мандата на тогавашния генерален директор на БНР Александър Велев. Спомням си, че тогава той беше решил, че вече не е „пропагандно“ време и трябва да направи пълна реформа на Радио България – разбирай „Закривай!“. Числеността на работещите колеги там бе около 35 души. Натискът върху тях да напуснат доброволно беше сериозен. Бяха спрени онлайн предаванията на испански, френски, немски, албански, гръцки и сръбски език с мотива, че всичко това било „отживелица от времето на Студената война“.
За мен това бе или брутална конюнктурна политическа поръчка, или пълна демонстрация на неразбиране и неглижиране на уникалната стратегическа роля на Радио България – и то в навечерието на предстоящото Европейско председателство на България.
Колеги идваха в Съюза на българските журналисти, където по онова време работех като главен секретар, и заявяваха, че са притискани да напускат доброволно срещу четири заплати наведнъж и други компенсации. Някои информираха, че вече се изпращат уведомления по чл. 331, ал. 1 от КТ от края на юни същата 2017 г., в които се предлагат обезщетения в размер на шесткратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение – иначе казано, шест заплати – срещу съгласие за напускане на посочена от ръководството дата. В противен случай влизали в сила закани за съкращения – без обезщетения и компенсации, разказваха колегите от БНР в централата на СБЖ.
И всичко това – в промеждутъка от време, докато течаха преговорите за сключване на новия колективен трудов договор в БНР. Тоест в период, когато старият беше изтекъл и реално радиоколегията бе без синдикална защита. Започнахме протести срещу закриването на Радио България пред сградата на БНР. Те имаха широка подкрепа от колегията и от синдикалните организации. Битката ни получи и широка обществена подкрепа, а по-късно – и от множество държавни институции.
СЕМ отказа да промени лиценза на Радио България по искане на тогавашното ръководство. Президентът Румен Радев публично изрази позицията си и определи като „неприемливо“ в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда закриването на Радио България.
Помня, че повече от два часа и половина продължи заседанието на Комисията по културата и медиите към Народното събрание, на което бе разгледан и казусът с Радио България, чиито програми на шест чужди езика плюс програмата за българите в чужбина искаше да „отреже“ генералният директор на БНР.
На обсъждането присъстваха самият Велев, представители на редколегията на Радио България и членове на СЕМ. Там бяха и председателят на СБЖ Снежана Тодорова, главният секретар на СБЖ Иван Върбанов, членът на УС на СБЖ Светослав Терзиев, отговорният редактор на сайта на СБЖ и председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България Къдринка Къдринова. Внесохме и подготвените от нашия съюз законодателни инициативи в защита на журналистическия труд, обсъждани още с медийната комисия в предишния парламент. Папките връчихме на тогавашния председател на комисията Вежди Рашидов.
Всички изказали се на заседанието по казуса с Радио България изразиха категоричното мнение, че чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена, защото е ключова за представянето на страната ни пред света и отстоява българския национален интерес – особено в сложната международна обстановка и в навечерието на европейското председателство.
Същите аргументи прозвучаха и в становището на външния министър Екатерина Захариева, огласено от нейния съветник Иван Димов. В него бе отбелязана по-специално важността на Радио България за българските общности в чужбина, както и за осъществяването на българската външна политика на Балканите.
Да, Захариева изрази подкрепа, такава имаше и от председателя на медийната комисия в парламента Вежди Рашидов.
Така, обединени, се преборихме да не се случи фаталната грешка, която щеше да унищожи обичаното от нас Радио България, където и до днес работят изключително квалифицирани преводачи и журналисти от най-висок клас – истинско богатство за страната. Не обикновени преводачи, а майстори; хора с изключителни познания, широка култура и всестранна подготовка.
Затова съм радостен, когато се обърна назад във времето, че успяхме всички заедно да съберем силите си, за да свършим нещо полезно – и днес, с високо вдигнати и достойни глави, да се усмихнем и да честитим на екипа на Радио България неговия 90-и рожден ден!
Бъдете здрави, все така най-високи професионалисти! Разраствайте се и нека вашият глас звучи навсякъде по света!
Виждам, че сегашното ръководство на Българското национално радио – в лицето на генералния директор Милен Митев – чертае нови хоризонти пред Радио България. Пробивът гласът на Радиото да звучи на отделна честота в Молдова, специално за българската общност там, е ярък успех, който очакваме час по-скоро да се увенчае с ефективна реализация.
Вярвам, че гласът на Радио България може да бъде интегриран и в ефира на регионалните радиостанции на БНР у нас, както и в специални модули и рубрики в националните програми, защото съдържанието му е наистина интересно, пъстро, колоритно и уникално.
Със сигурност част от стратегическото развитие и планиране би могъл да бъде и радиообменът с радиостанции в чужбина, включително с български медии зад граница.
Така че, скъпи колеги, пазете традицията и историята, помнете и надграждайте!
Честит славен 90-годишен юбилей!
НА МНОГАЯ ЛЕТА!
/PRESS BG NEWS AGENCY – © Иван Върбанов/
Вашият коментар