PRESS BG NEWS AGENCY – София, 26 февруари –
текст: © Иван Върбанов – категория: „Култура“ –
Директорът на Обсерваторията по икономика на културата и преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и в УНСС д-р Диана Андреева – Попйорданова е от онези безценни специалисти и експерти у нас, които са изключителни, изрядни, блестящи и компетентни.
Нейният глас се чува на лекции, форуми, дискусии и срещи на гилдията и сектора. Но сякаш по някакво неписано правило не успява да отекне в ушите на онези, които трябва да чуят нейните препоръки, анализи, експертизи, изводи и насоки.
И това, като се замисля, е абсолютно закономерно. Защото Диана Андреева винаги говори от гледна точка на познанието и знанието, на законосъобразността и целесъобразността, на онова, което в перспектива ще даде резултати и ще бъде ключ към подобряване на ситуацията за независимите артисти, за творците, сценичните изкуства и сектора като цяло.
Но, за да я чуеш и да спазиш онова, което тя препоръчва, трябва да ти пука, да си заинтересован, да не следваш други „неписани“ правила, да не си в сивата зона между черното и бялото, да не си поръчков играч и т.н.
Посетих Втория форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства, който тази година се проведе в Националната музикална академия, за да се видя с колеги, но най-вече, за да чуя нейната презентация.
Какво заяви новият директор на НФ „Култура“ – Нели Неделчева, вече разбрахте от нашата публикация, както и предложението на Българската музикална асоциация за създаване на минимални прагове за музикантите на свободна практика, артикулирано от Марина Василева – член на УС на организацията и бивш заместник – министър на културата.
Сред водещите теми, анонсирани на форума, бяха и необходимостта от създаване на закони – за артистите и за сценичните изкуства.
Защо се предлага идеята за създаване на Закон за сценичните изкуства?
Защото това е възможност да бъдат решени – частично или изцяло – проблемите, които съществуват и засягат „двете“ части на сектора. И да, това се отнася до държавните културни институти (опери, театри, филхармонии, симфониети), общинските културни институти, независимия сектор и свободните артисти.
Всъщност Законът за сценичните изкуства е липсващият закон в българската културна политика!
Още повече – Законът за статута на артиста ще гарантира на артистите получаването на поредица от специфични права, достойни условия на труд и възнаграждение, както и социална защита, адаптирана към атипичната заетост.
Днес липсва адекватна социално-осигурителна и данъчна формула като част от цялостната система, която да отчита спецификите и уникалността на културните дейци и заетите в сектора.
Да чуем аргументите на Диана Андреева:
„Няма как повече да се обяснява, че проблемите ще се решават с министерски постановления. Бяхме поканили представители на Министерството на финансите, но за жалост или за радост – те днес обсъждат бюджета на Министерството на културата и не присъстват. Иначе, голямата критика, която има МФ, е, че липсва анализ, липсва ясна визия за развитието на сектора. И чрез палиативни решения и постановления се закърпва положението за някакъв период в ситуирана финансова рамка. Една от задачите, които ние си поставяме с предложението за Закон за сценичните изкуства, е на първо място хармонизиране с европейските нормативни и стратегически документи. Тук следва да кажем, че правителството ни бърза да подпише всички европейски документи, но забравя да ги приложи! И те остават само за сведение!“
Силна и безкомпромисна позиция на Диана Андреева – факт, който е видим от анализа ѝ и аргументите ѝ.
И така – да, Министерството на финансите иска да види от Министерството на културата дългосрочна визия, ясно и точно разпределение на публичните финанси и контрол – тема, която е една от най-съществените при управлението и разходването на държавните средства.
(Тук е темата за скандала с театралната афера и липсващите към днешна дата отговори и поета отговорност: кой е виновен, кой е подпомагал, как е осъществяван контролът, кой е допуснал източването на средства, защо това е станало, ще има ли привлечени към отговорност лица? Въпроси, които, убеден съм, ще останат във времето без отговор и ще бъдат заметени под килима.)
Законът за сценичните изкуства е проект, който е подробно и детайлно премислен и разписан. Диана Андреева направи пълна презентация и разяснение пред присъстващите на Втория форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства.
Въпросът е какво следва: дали ще се пристъпи към неговата реализация – обществено обсъждане, внасяне на законопроект, намиране на политическо лоби за гласуване от повече от една партия, гласуването му и прилагането му след това …?
В концепцията са включени социални и специализирани фондове, данъчни и финансови механизми, които да бъдат интегрирани в данъчно – осигурителната система. Присъства и идеята за въвеждане на регионално ниво, като стъпка към по -големи публични субсидии, чрез изваждане на шест статистически района в Република България и създаване на регионални институти – флагмани на съответния район.
Предвидена е и пътна карта на документа. Историята показва, че работни групи, експерти и гилдия често формулират идеи, които остават в тъмни чекмеджета поради честата смяна на административните ръководства.
Мисля си, че когато системата се подреди и организира, драстично ще намалеят условията за кражби, отклоняване на средства и субективно разпределение на публичен ресурс към един или друг субект.
Но, дали и кой иска постигането на тези правила и стандарти?
Анализи, дискусии и варианти на нова нормативна уредба – всичко това често се размива във времето. Проблемите остават. Влизаме от криза в криза, от недоимък в дефицит. От това страдат всички – гилдията, секторът, институти, зависими и независими творци.
Все пак, ако бъде формиран освен закона и нов финансов механизъм или формула, той следва да бъде представен още през месец май, както и новото райониране на регионалните културни институти, така че те да бъдат адаптирани и инкорпорирани в съответната нова финансова рамка за годината.
„Реалистично погледнато, периодът за написване на Закон за сценичните изкуства би бил поне една година“, заяви д-р Диана Андреева – Попйорданова. Трябва да бъде отчетено, че оперативните финансови действия, които биха засегнали директорите на сценични институти, се съотнасят в по-кратки срокове. Според д-р Андреева представата, заложена в идеята на закона, е да има постоянни работни групи – или една, но с широко представителство.
„В последните години, във форматите, в които участвам – тъй като нашата работа не е художествено – творческа, а е в системата на финансиране и икономика на културната политика – много често в работните групи се включват или изключват хора по симпатии. Нашата задача е в тези групи да бъдат включени хора според техните компетенции, така че да имат широко представителство и да нямат чувството, че са изключени от нечие действие или инициатива“, посочи Диана Андреева – Попйорданова.
Законът за сценичните изкуства ще запълни нормативна празнота по отношение на независимия сектор. Тук е важно да си припомним Закона за закрила и развитие на културата, който третира културните организации и творците по принципа на равнопоставеност – фундаментален принцип при изграждането на нова нормативна рамка за сценичните изкуства.
* * *
ВМЕСТО ЕПИЛОГ
Какво ще се случи до провеждането на Третия форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства?
Дали и какво ще се подобри?
Ще може ли да се постигнат устойчиви тенденции и градеж?
Възможна ли е стабилизация на системата?
Противоборство или съмишленичество между лобита, фракции, гилдии и организации ще видим във времето?
И колко министри на културата ще се сменят до следващото издание на форума?
Важно е всички субекти в сферата на сценичните изкуства да действат така, че секторът да отчете възходящ тренд.
Но по пътя, по който вървим досега – със сигурност няма да се получат нещата.
Ако продължим по досегашната траектория, системата ще оцелява – но няма да се развива.
А културата не може и не бива да съществува в режим на оцеляване!
Нали?
Тя, Културата, заслужава повече – тя заслужава бъдеще!
/PRESS BG NEWS AGENCY, © Иван Върбанов/
Вашият коментар