Фото: БНР
PRESS BG NEWS AGENCY – СОФИЯ
От Иван Върбанов, журналист
През последните дни се води оживен разговор за бъдещето на музикалните състави на Българско национално радио. Темата е напълно основателна – става дума за достойното заплащане на музиканти, които са част от най-важните културни институции на страната.
Но за да бъде разговорът честен и реалистичен, трябва да се започне от един прост факт: административният статут на състав, организация или институция сам по себе си не генерира пари.
Административните решения могат да пренареждат архитектурата на институции, но не могат да генерират финансови ресурси там, където ги няма достатъчно.
Днес, 13 март 2026 г., в Народното събрание се проведе среща по инициатива на народния представител Манол Пейков, посветена на проблема с намиране на решение за достойното заплащане на музикантите от съставите на Българското национално радио. На срещата, освен представители на музикантите и ръководството на БНР, присъства и министърът на културата Найден Тодоров.
Като възможен изход и работещо решение беше предложена идеята от министър Тодоров съставите на БНР да получат статут на държавни културни институти, да се финансират по специално създадена бюджетна програма и да станат второстепенни разпоредители с бюджет под шапката на БНР.
На пръв поглед това звучи като решение. В действителност обаче подобна структурна промяна не решава основния проблем.
Фото: видеозапис от срещата
Генералният директор на БНР Милен Митев:
„Борим се за съществуването на музикалните ни състави, за тяхното място в културния живот на страната и за представянето им пред възможно най-широка публика. Необходимо е да се помисли принципно и стратегически за тяхното финансиране. Съставите трябва да бъдат нормативно закрепени като част от БНР“, заяви генералният директор на Българското национално радио Милен Митев.
По думите му бюджетът на общественото радио не се определя по обективни критерии. „Радиото получава определена сума и има възможност да я разпределя както намери за добре. Затова трябва да се търси принципно решение както за музикантите, така и за всички работещи в радиото. Последното нещо, което бих искал, е да се създава напрежение между музиканти и журналисти – всеки има своето място в системата на БНР и в изпълнението на обществената му мисия“, подчерта Митев.
Той посочи, че е трудно решение да бъде намерено единствено в рамките на бюджета на радиото. „Нямаме откъде да насочим допълнителни средства към съставите. Проблемът с възнагражденията съществува и в останалите структури на БНР“, каза още генералният директор.
Според него недофинансирането засяга всички служители на общественото радио, но при музикантите то е най-видимо. „В програма „Христо Ботев“ и Радио София средните заплати са с едва 5–10% по-високи от тези в Симфоничния оркестър, а възнагражденията на редакторите и репортерите в регионалните ни програми често са дори по-ниски от тези на радиосимфониците. В същото време ресурсът, необходим за решаването на проблема, не е толкова голям – за музикалните състави около 2 млн. лева биха били достатъчни“, посочи той.
Митев припомни, че проблемът има дългогодишна история. „Той започва още през 1990 г., когато се разформирова Комитетът за телевизия и радио. Оттогава БНР се финансира по норматив за час програма, в който не се отчита съществуването на музикалните състави. На този фон кумулативната инфлация е нараснала с около 60%, докато увеличението на норматива за 15 години е едва около 15%“, обясни той.
„Въпреки това БНР продължава да се грижи за развитието на съставите и да ги съхранява. Проблемът е по-широк, не само по отношение на заплатите, но и на цялотстната издръжка на съставите. От около 110 музиканти в Симфоничния оркестър около 80 свирят със собствени инструменти, защото повече от 30 години радиото няма възможност да закупува нови“, допълни генералният директор.
И така, ясно е, че трябва държавата да разпише и формулира нормативно ясен критерии и принцип, по който да се калкулира финансирането на музикалните състави на БНР и тяхната издръжка!
Но, в същото време, ако в бюджета на държавата няма достатъчно средства, промяната на административния статут на даден културен институт не осигурява нови пари. Дали един състав е част от структурата на организацията, дали е първостепенен или второстепенен разпоредител с бюджет – това не променя факта, че средствата се определят от Народното събрание. И ако бюджетът е ограничен, то музикантите отново ще се окажат изправени пред същата дилема – да работят за възнаграждения, които не отговарят на техния талант и труд.
Административният статут не плаща заплати!
Затова разговорът трябва да бъде насочен и в друга посока, която ще задам сега.
Съставите на БНР трябва да развият значително по-активна концертна дейност. Те имат потенциал не само да изпълняват програмни задачи за радиото, но и да бъдат силен културен фактор на концертната сцена – в България и в чужбина.
Необходима е работа в следните направления:
– активно концертно присъствие
– турнета у нас и по света
– продажба на билети и дискове
– продуциране на концертни цикли
– силен културен мениджмънт и маркетинг
Това е моделът, по който работят редица европейски радиооркестри. Те съчетават обществената си мисия с активна концертна дейност, която носи допълнителни приходи и популярност.
Не е лишена от логика и една друга идея – Българското национално радио да има собствена модерна концертна зала. Така съставите ще могат да изнасят редовни концерти пред публика, вместо да гостуват под наем в различни зали, както се случва в момента.
В редица европейски столици обществените медии разполагат със собствени концертни пространства, които са едновременно студио, концертна сцена и културен център. Така оркестрите имат постоянен дом, редовна публика и възможност за ежедневна концертна дейност.
В момента съставите на БНР често гостуват в различни зали под наем, най-вече в Зала България. Това е достойно пространство, но то не е техният дом.
Представете си какво би означавало за културния живот на София една модерна концертна зала на БНР с програма всяка седмица – симфонични концерти, хорови програми, записи, фестивали, образователни проекти. Това би превърнало съставите на БНР в постоянен културен център, а не само в институция, която се появява на концертната сцена от време на време.
Музикалните състави на БНР притежават огромен художествен потенциал. Симфоничният оркестър, Биг бендът, Народният оркестър и Смесеният хор на Радиото са формации с десетилетна история, които са работили с едни от най-големите български диригенти и солисти. Те са записали хиляди произведения и са участвали в премиерите на значителна част от българската симфонична, хоровa и джазова музика.
Те не са просто ансамбли на една медия. Те са част от живата музикална памет на България.
МУЗИКАЛНИТЕ СЪСТАВИ НА БНР заслужават не само уважение, но и модерна, адекватна на днешните условия стратегия за развитие, която да им позволи да бъдат видими и на международната сцена.
Нека посмятаме заедно! И да планираме!
Ето един нагледен пример, който показва, че активната концертна дейност може да генерира сериозен финансов ресурс.
Ако един симфоничен оркестър реализира около 40 концерта годишно в София в зала, аналогична на Зала България, която има около 1 300 места, и при средна заетост около 70% и средна цена на билет 20 лева (≈ 10,25 евро), това би донесло приблизително 230 000 евро приходи от билети (математическият максимум при идеални условия е около 373 000 евро, но консервативно отчитаме вариациите в посещаемостта и цените).
Оркестрите у нас често правят 10–15 концерта на регионално ниво, като средният приход от тези турнета се оценява на около 51 000–77 000 евро годишно. Ако към това добавим и няколко международни участия, годишният приход от „Концертна дейност“ може да достигне около 333 000 евро.
Потенциалните приходи от записи, фестивали и специални проекти могат да надхвърлят 410 000 евро годишно. Това включва:
– Продажба на албуми и дигитални записи: 3–5 нови издания годишно × 1 000–2 000 копия × средна цена 10,25 евро → приблизително 41 000–82 000 евро.
– Хонорари от участие в национални и международни фестивали: 3–5 по-големи проекта × среден хонорар 10 250–15 375 евро → 31 000–77 000 евро.
– Онлайн стрийминг, лицензи за радио и телевизионни програми, авторски права: 26 000–51 000 евро годишно.
Събрани заедно – активната концертна дейност, турнета, записи, фестивали и специални проекти дават потенциален годишен приход от около 743 000 евро, който значително допълва бюджета и позволява по-достойно заплащане на музикантите.
И да, всичко това няма да замени държавното финансиране, но може съществено да допълни бюджета и да позволи по-високи възнаграждения за музикантите.
Именно по този смесен модел работят повечето европейски оркестри. Оркестрите на BBC – сред които BBC Symphony Orchestra и BBC Philharmonic – са част от обществената медия, но в същото време поддържат изключително активна концертна дейност. Те участват ежегодно във фестивала BBC Proms, реализират десетки концерти годишно, правят записи и концертират по целия свят. Годишният бюджет на оркестрите и музикалните състави на BBC надхвърля 30 милиона британски лири, като тези средства покриват заплати, продукция и концертна дейност. Само заплатата на редови оркестрант в BBC оркестрите вече надхвърля 40 000 британски лири – стандарт, резултат от колективни договори и устойчив модел на финансиране.
Подобен модел съществува и в Германия – страната с най-силната традиция на радиооркестрите. Радиосимфоничният оркестър в Берлин (Rundfunk-Sinfonieorchester Berlin) и Симфоничният оркестър на WDR в Кьолн са част от обществените радиоорганизации, но развиват мащабна концертна дейност, международни турнета, звукозаписни проекти и участие в големи европейски фестивали.
Тези оркестри функционират не просто като отдели на радиото, а като културни институции с професионален артистичен мениджмънт, маркетинг, тур мениджъри и продуцентски екипи.
Статистиката за оркестрите в Европа показва още нещо важно. Повечето оркестри работят по смесен финансов модел. Публичната субсидия обикновено покрива между 36% и 55% от бюджета, а останалите средства идват от концерти, турнета, записи, спонсорство и партньорства.
Това доказва работещата максима: никъде по света оркестрите не се издържат само от държавата – но и никъде те не се издържат само от билети. Системата е смесена: държавата гарантира стабилност, публиката гарантира жизненост, мениджмънтът гарантира развитие.
На този фон заплащането на музикантите в българските културни институции остава драматично ниско. Това не е просто социален проблем. Това е проблем на културната политика на държавата.
Истинският разговор трябва да бъде за културна политика, за мениджмънт, за стратегия, за активна концертна дейност. Освен за статут, ясен механизъм и нормативно обособяване в системата на БНР, даващи формулата за издръжката и финансирането на радиоансамблите от държавата.
Защото музикалните състави на Българското национално радио имат потенциала да бъдат не само част от програмата на радиото, но и една от най-силните културни визитки на България в Европа.
Но това няма да стане със структурни пренареждания и козметични административни упражнения. Ще стане с работа, мениджмънт, амбиция и визия. И най-вече – с разбиране, че културата не се поддържа само с бюджетни таблици и лимитирани минимални бюджети, а с жива творческа енергия, която трябва да достига до публиката.
Всеки ден. На сцената. Пред хората.
Има и още един въпрос, който рядко се задава:
Какво би загубила България, ако тези състави постепенно бъдат обезсилени или изчезнат?
Музикалните състави на БНР не са просто творчески колективи към медия. Те са институции, които десетилетия създават и съхраняват звуковата памет на българската култура. В студията на радиото са записани хиляди произведения – симфонични, хорови, камерни и джазови. Там са направени премиерите на десетки български композитори. Там поколения диригенти, солисти и певци са оставили следа.
Архивният фонд на БНР съдържа огромна част от музикалната история на България. Без тези състави голяма част от тази музика никога не би била записана. И няма да бъде записана!
Радиооркестрите – нашите и тези по света – изпълняват именно тази мисия – да документират, съхраняват и разпространяват музикалната култура на страната си. Те не са просто концертни формации. Те са част от културната инфраструктура на държавата.
Когато една държава отслабва подобни институции, тя не спестява пари. Тя губи памет.
Защото културата не е просто разход. Тя е памет във времето на идентичността.
И ако един ден се окажем без тези състави, ще разберем твърде късно, че сме загубили не просто оркестри, а част от културната история, идентичност и памет на нацията.
Истинският въпрос днес не е какъв статут ще имат съставите на БНР. Истинският въпрос днес е дали българската държава има волята да поддържа живи своите музикални институции.
Защото всеки концерт, всяка нота, всяка записана музика – това е нова победа на бойното поле на духовността, културата и паметта на България! И там държавата трябва да е с музикантите, с вòйните на културата и духовността, а не срещу тях!
>>> Из Закона за радиото и телевизията
Чл.46, (3) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Българското национално радио създава и поддържа музикални състави, които развиват звукозаписна и концертна дейност.
Чл.70, (3), т.7 – В приход на бюджета на БНР постъпват приходи от дейността на музикалните състави по чл. 46, ал. 3 – за БНР.
Чл.71, т.2 – Българското национално радио отделя за цялостната издръжка на музикалните си състави не повече от 10 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд „Радио и телевизия“.
Чл.98 – Създава се фонд „Радио и телевизия“ към Съвета за електронни медии за финансиране на радио- и телевизионната дейност.
>>> Този фонд и към момента не е създаден, не съществува и не работи. Законът за радиото и телевизията предвижда от него да бъдат финансирани Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи.>>>
Публикувано от Иван Върбанов, журналист за PRESS BG NEWS AGENCY
Предишни статии по темата:
Протест в БНР: Музикантите спират концертите, искат държавно решение за финансирането
„Мисия „БНР“: Найден Тодоров с категорична подкрепа за елитните музиканти на радиото“
Музикалните състави на БНР под специалната закрила на държавата!
Вашият коментар