40 ГОДИНИ БЕЗ ЗАСЛУЖИЛИЯ АРТИСТ ВЕСЕЛИН ДАМЯНОВ

PRESS BG NEWS AGENCY – ИВАН ВЪРБАНОВ – СОФИЯ

На днешният 16 април се навършват 40 години от кончината на заслужилия артист Веселин Дамянов (1925–1986) – един от най-обичаните баритони и водещи артисти на Държавния музикален театър “Стефан Македонски”.

Веселин Дамянов, наричан “Златният глас на Музикалния театър”, оставя дълбока следа в българската култура не само като оперетен певец, но и като актьор и международен посланик на есперанто.

Блестящ солист с десетки емблематични роли, превърнали го в любимец на публиката в София и чужбина. Владее езика до съвършенство и адаптира стотици песни на есперанто. В негова чест има концертна зала в Китай и зала в Канада, носещи неговото име.

Все още паметта за него е жива. Ярките спомени от неговите прочувствени изпълнения, от невероятния му тембър и изключителна вокална техника, пазят в сърцето и душата си мнозина музиканти, вокални педагози, оперни певци, почитатели, ценители, меломани.

Оперен певец, есперантист с международна известност, най-добър изпълнител на шансони, канцонети и др. на есперанто. Първото му образование е френска филология в Софийския университет. Вокалното изкуство усвоява при проф. Георги Златев – Черкин, известен композитор и вокален педагог. Самият той по-късно става вокален педагог в Естрадния факултет на Държавната консерватория в София. Два сезона е солист на Лионската опера, Франция. Лауреат на редица муждународни конкурси. Удостоен е със званието “заслужил артист”. Носител е на орден “Св. св. Кирил и Методий”.

През 1974 г. Веселин започва кариерата си на есперанто, като е поканен за рецитал на 59-ия Световен конгрес по есперанто в Хамбург (Германия). Оттогава той е най-популярният артист на есперантските срещи. Езиковият му талант му позволява да овладее есперанто за много кратко време и след това става преводач/адаптор на песни и оперни арии.

Пее на сцената на Музикалния театър повееч от 30 години.

Роден е в Свищов – потомък е на опълченеца Иван Балкански-Комитата. От малък се изявява на сцената – като дете участва в оперетката на Маестро Атанасов „Самодивско изворче“. Като гимназист учи пеене при Георги Златев-Черкин, с него продължава обучението си и в Музикалната академия, но завършва и Френска филология в Софийския университет. В казармата го вземат за солист на Ансамбъла на Българската армия и 7 години той пътува из цяла България и в много страни, включително и в Китай. Изявява се на няколко младежки фестивала – в Прага, Берлин и Будапеща, и е удостоен с почетни награди.

Владеенето на френски език му помага да включи в репертоара си шансони – той е първият изпълнител у нас на песните на Жилбер Беко.

От 1955 г. е солист на Държавния музикален театър “Стефан Македонски“. Повече от 50 са ролите, изпълнени от него – от дебютната на Принц Кадор от операта на Адам “Ако бях цар“, до героите от оперетите на Офенбах, Калман, Лехар, Супе, Щраус, Лопец, Дунаевски, Парашкев Хаджиев, Виктор Райчев, Жул Леви и др.

Веселин Дамянов има много красив, въздействащ баритонов глас и впечатляваща осанка на сцената, изискан вкус при изграждането на ролите, има чар. Не по-малко впечатляващ бе и с изявите си като камерен певец – той изпълнява предимно френски и руски репертоар, но не са му чужди и творбите на Моцарт, Григ, Шуман, Шуберт, пее много музикално, с безпогрещно чувство за стил. Изпълнява песни на шест езика. Гостува в Германия, Франция /даже два сезона е солист на операта в Лион/, Австрия, Дания, Италия, Испания, Швеция, Белгия, Русия, Гърция, Швейцария, Полша, Канада и др.

Веселин Дамянов е известен и с това, че изпълнява песенен репертоар на есперанто – език, който владее до съвършенство. Не случайно той е поканен през 1974 г. да участва в концерта на 59-ия световен конгрес на есперантистите в Хамбург. Той превежда и адаптира песни на есперанто, композира няколко песни за 100- годишнината на движението.

Веселин Дамянов умира внезапно през 1986 г., само на 61 години.

Неговото семейство написа съболезнователна записка в която се казва:

“Скъпи Веско, липсват ни гласа ти, голямото ти сърце, песните ти, любовта, грижовността и обичтта ти! МИР НА ДУШАТА ТИ! Носим те в сърцата си и слушаме твоите плочи, запечатали кадифения ти баритонов глас, прославил се по целия свят: от Торонто, през Париж до Пхенян, оставил златна диря в съкровищницата на българското оперетно изкуство и историята на Музикалния театър. Поклон!”

/Публикувано от Иван Върбанов, журналист – София/