Фотографии: Андон Настев
PRESS BG NEWS AGENCY – СОФИЯ – 6 МАЙ – От Иван Върбанов, журналист
Андон Настев е от онези млади българи, които след като събраха знания, мъдрост и познание – за живота и професията, която са избрали, се завърнаха в България. За да тежат на мястото си, за да се реализират тук, за да бъдат с близките и приятелите си.
Завършва право във Виенския университет, а след това надгражда своите интереси в УНСС и Нов български университет.
Практикува дълги години право, дори и в момента. Но не спира да следва съкровените си мечти, страсти и импулси, които го карат да бъде пълноценен, да прояви себе си в пълнота и да покаже многоцветната си душа. И така трябва да бъде!
Юристът грабна фотоапарат, за да завърши магистратура. И което е най-интересното – подрежда първата си фотографска изложба. А тя е повече от интересна и стойностна. Защото е уникална и вдъхновяваща. Андон избира да разкаже за своите съкровени преживявания, емоционални пикове и пропадания, душевни и съкровени турбуленции чрез цветята. Да избира цветята като метафора, като изразно средство и като ключ към фоторазказ за себе си. Затова и кадрите, които ще види публиката в НБУ на 11 май (а, надявам се, и след това публика на различни места в София и страната, защото тази изложба трябва да се види) са едно споделено съкровение. Една стъписваща фотоизповед за всичко онова, през което минава авторът през последната година. Кодирано в художествените фотоси, в които се чете постановъчна композиция, но винаги подчинена на алгоритъма да подскаже и изобрази посланието за състоянието на фотографа, да разкрие чувства и емоции, тъга и болка, светлина и сенки, пропасти и полет. Интимна изповед, споделена на глас чрез аудио-визуалния език и код, чрез неповторимата сила на регистрирания изобразен знак на изкуството, което въздейства с вербални и невербални знаци, с цветове, емоции, динамика, тоналности, които докосват.
АНДОН НАСТЕВ ПРЕД
PRESS BG NEWS AGENCY
МОСТОВЕТЕ МЕЖДУ ВИЕНА, ПРАВОТО И ОБЕКТИВА
Потърсихме автора Андон Настев, за да го попитаме повече за неговите търсения, за мостовете между Виена и София, за правото и обектива, за съизмеримостта между истината и изкуството.
ОТ ПАРАГРАФА КЪМ КАДЪРА
– Здравейте, г-н Настев! На добър час на предстоящото откриване на Вашата фотоизложба. Как се случи прехода от строгата логика на правото във Виена към абстракцията на фотографията?
– Преходът се случи по абсолютна случайност още в началото на следването ми по право във Виена. Една лекция по римско право пропадна и аз реших да проверя какво има в съседната зала. Така попаднах на семинар, посветен на творчеството на Константин Бранкузи, а след него последваха още много други лекции и семинари по история на изкуството.
– Обективът – бягство от правилата ли е или нов начин за намиране на ред?
-Този въпрос ми напомня за думите на Фридрих Ницше, че изкуството ни е дадено, за да не ни погуби истината. Лично за мен обективът и изкуството не са бягство, а по-скоро убежище, дом. Място, където човек може да изрази себе си и да бъде себе си, както и да намери единомишленици.
ВИЕНСКОТО ВЛИЯНИЕ
– Има ли нещо от естетиката на Виена (архитектура, ред, дух), което подсъзнателно пренасяте в начина, по който гледате на природата?
– Не съм се замислял…, но Виена е градът на Зигмунд Фройд и психоанализата. И в този ред на мисли, като се замисля сега – може на подсъзнателно ниво флоралната орнаментика на Виенския сецесион да ми е повлияла.
ЦВЕТЯТА И „ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ЧАСОВЕ“
– Защо избрахте цветята, за да бъдат изразител на Вашите послания и преживявания? Много хора снимат цветя, защото са красиви. Какво видяхте в тях отвъд декоративното?
– Защото цветята в рамките на седмица-две по много концентриран и неповторим начин ни даряват с красотата си и нейната ефимерност. През XVII век в Холандия, когато мореплаването и световната търговия са издигнали в култ желанието за притежаване на екзотични и луксозни вещи, като например луковици на лалета, на фона на натрупаното богатство холандските художници започват да създават морализаторски натюрморти, които да напомнят на зрителя за мимолетната природа на материалното богатство и на живота – т.нар. „mеmento mori“ (помни, че си смъртен) или „vanitas“ (суета, тщеславие) платна, които представляват алегорични натюрморти, включващи различни символи на преходността и неизбежната смърт, като например пясъчни часовници, които отмерват изтичащото време и увяхващи цветя – символ на мимолетното. В тези натюрморти могат да се забележат и сапунени мехурчета като явна препратка към фразата „homo bulla est“ – човекът е балон.
Да, цветята са обективно красиви, но моят подход при заснемането им е в насока от обективното към субективното, подобно на този на импресионистите. Желанието ми беше отвъд тяхната безспорна красота, да ги представя като емоционални състояния, разположени между жизнеността и разпада, светлината и сянката, присъствието и изчезването. За целта използвах светлината, цветовете и формите като основни изразни средства на фотографския ми език, който се стреми чрез интегрална образност да създаде палитра от емоции, пречупени през призмата на времето – рамката и контекстът, в който съществува както битието на цветята, така и всяка друга форма на материя.
ВРЕМЕТО КАТО ФИЛТЪР
– Какво прави един час „емоционален“? Светлината ли се променя или Вашето състояние, докато чакате правилния момент? Какви отговори намерихте във Вашите кадри с цветята? И какво чухте от тях като послания за миговете и емоционалните състояние, твоите?
-Това, което прави един час „емоционален“, са емоциите, които ни е донесъл, както и това, което сме преживели и/или съпреживели в неговата рамка. Не съм търсил отговори, а по-скоро съм искал да дам обективна форма на емоциите си – нещо като приложна психотерапия. А посланието, което чух, е да ценим мига, защото нищо никога няма да се повтори. И в този ред на мисли – да ценим това, което имаме, да ценим хората до нас, защото нищо не е вечно и никой не е вечен.
МЕТАФОРИТЕ И РЕАЛНОСТТА
– Ако тези цветя бяха човешки емоции, кои биха били те? Самота, екстаз, умора, болка, любов …
– Да, самотата със сигурност, но докато снимах кадрите за мен беше водеща темата за битието и небитието. Вдъхновението дойде от едно стихотворение за пролетта на Къмингс, който много добре и синтезирано го е формулирал – „(животът и деня са) само взети назаем; докато нощта е дадена (нощта и смъртта и дъждът са дадени; как прекрасно даден е и снегът)“ (превод Манол Пейков, 2017 г., Сърцето ти нося (в сърцето си го нося), издателство Жанет 45).
ФОТОГРАФИЯ, ТЕХНИКА И ПРОЦЕС
– С какъв апарат и обективи работите? Предпочитате ли естествената светлина или използвате допълнително осветление, за да постигнете този ефект?
– Фотографиите от изложбата са заснети с дигитален безогледален фотоапарат и вариообектив 28-75mm с фиксирана светлосила от f/2.8 по цялата фокусна дължина на обектива. Ако мога, винаги се стремя да се възползвам от естествената светлина. Но повечето от фотографиите са заснети в края на деня, като рекапитулация на преживяното и съм използвал изкуствено осветление с различни модулатори, както и цветни филтри.
В „ТЪМНАТА СТАЯ“
– Колко важна е пост-обработката за Вас? Дигитално „рисуване“ ли е тя или просто подчертаване на това, което вече е там?
– Стремя се заснетото да се доближава максимално близо до визията, която желая да постигна, а пост-обработката само да я подчертае и да почисти петната от матрицата на фотоапарата ми.
ТЪРПЕНИЕТО
– Колко време Ви отне заснемането на тази серия? Има ли кадър, за който сте „дебнал“ с часове? На какво всъщност Ви научи фотографията, извън занаята на професията?
– Отне ми около година- две. Да, има кадри, за които съм дебнал не с часове, а с дни, за да може времето да сложи своя отпечатък върху цветето.
Фотографията ме научи да съм отворен и да се стремя да гледам от различни ракурси.
ПОСЛАНИЕ И ФИЛОСОФИЯ
– Какво искате да почувства зрителят, когато види Вашите снимки и застане сам пред тях? Какво бихте искал да „чуе“ от всеки Ваш различен кадър?
– Искам зрителят да е активен, да пречупи фотографските изображения през призмата на собственото си аз, за да се получи диалог. Благодарение на Марсел Дюшан модерното изкуство се превръща от зрително в умозрително и зрителят вече не е просто пасивен наблюдател, а активен участник.
ДИПЛОМИРАНЕТО – НОВО НАЧАЛО
– Изложбата е финал на следването Ви, но какво начало е за Вас като артист? Тръгвате ли по нов път, успореден или извън правото, което сте учил толкова година във Виена и у нас? Как откривате истината по-лесно: с апарата, или в съдебната зала с инструментариума на правото?
– Както в живота, така и в правото, мисля че абсолютната истина е недостижима за нас. Може единствено да се стремим към нея – като идеал и коректив. А колкото до бъдещите ми планове – все повече се отдалечавам от правото и все повече преставам да си правя планове, защото животът, Стайнбек и Бърнс ме научиха, че „и най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени“ (Робърт Бърнс, Към една мишка, 1785 г.).
Фотографската изложба на Андон Настев, наречена „My Flowers in Moody Hours / Моите цветя в моите емоционални часове“ се открива на 11 май 2026 г. (понеделник) от 11 часа, в пространството пред библиотеката на НБУ, (корпус 1, етаж 1) и може да бъде видяна до 24 май.
НА ДОБЪР ЧАС!
PRESS BG NEWS AGENCY – Иван Върбанов
Leave a Reply