PRESS BG NEWS AGENCY

PRESS BG NEWS AGENCY –  София, 4 юни 2026 г. –

Иван Върбанов, журналист

София бе домакин на знаково събитие в света на софтуерното инженерство и дигиталните иновации. Гост на столицата бе световноизвестният д-р Алистър Кобърн. Той е съавтор на легендарния Agile Manifesto от 2001 г. Този документ промени изцяло разработката на софтуер. Кобърн е и автор на фундаменталния труд „Writing Effective Use Cases“.

Посещението му бе по покана на проекта Focus: ERA Chair. Проектът се осъществява в Института по математика и информатика (ИМИ) на БАН. Събитието събра на едно място технологиите и културното наследство.

Сърцето на Agile и изкуственият интелект

На 26 май 2026 г. се проведе неговата публична лекция в Огледалната зала на Софийския университет. Темата бе „Сърцето на Agile в ерата на изкуствения интелект“. Лекцията привлече стотици разработчици, архитекти и студенти.

Кобърн акцентира върху това, че сътрудничеството, стойността за потребителя, рефлексията и адаптацията са много по-критични от сляпото следване на корпоративни списъци с ценности. Според него всяка амбициозна работа трябва да се разделя на малки, демонстрируеми стъпки. В ерата на AI производството се ускорява, но това поставя предизвикателството за още по-остро и качествено човешко сътрудничество.

Мост между технологиите и историята

Философията „Сърцето на Agile“ се оказа напълно приложима в културния сектор. По време на своя майсторски клас в БАН Кобърн подчерта, че дигитализацията не е просто сканиране на артефакти и съхраняване на данни онлайн. Истинското предизвикателство е какво хората ще правят с тези данни и как технологиите да им помогнат да извлекат смисъл от тях.

Алистър Кобърн: „Сътрудничеството е ключът към смислената дигитализация“

В специално интервю за PRESS BG NEWS AGENCY
д-р Кобърн сподели своите впечатления от работата си в България и приложението на Agile-принципите в културния сектор:

– Д-р Кобърн, вие сте един от създателите на Манифеста за гъвкаво разработване на софтуер (Agile Manifesto). Как според Вас тези принципи, възникнали първоначално в IТ сектора, могат да допринесат за подобряване на съхранението и дигитализирането на културното наследство?

– Манифестът на Agile дава приоритет на две неща: тясна комуникация и съвместна работа между екипите и потребителите, както и ранна обратна връзка за откриване и отстраняване на грешките навреме. Също толкова важна, макар и преместена в раздела „Принципи“, е идеята да се спрем за момент, да се фокусираме и да размишляваме върху това, което работи добре, както и да насочим усилията си към задачата – как да подобрим ефективността на екипите. Тези три елемента са обобщени в „Сърцето на Aglie“ – синтез на „Манифеста на Aglie“, приложен по отношение на проекти извън сферата на софтуера.

Всичко това, което изброих, е пряко приложимо в работата с културното наследство. Сътрудничеството тук обхваща експерти от различни специалности, които използват различни технически езици и имат различни крайни цели по отношение на работата си. Също така колаборация и между тези специалисти и спонсорите, както и евентуалните крайни потребители и ползватели на тяхната работа. Това сътрудничество не е очевидно, лесно или естествено. То ще изисква специални усилия, както се изисква в „Манифеста на Agile“ и „Сърцето на Agile“.

Ранната обратна връзка е също толкова важна, тъй като в началото не знаем точно как хората биха искали да използват генерираните данни. Ранната обратна връзка – както по отношение на наетите за работата лица и тяхното сътрудничество, така и по отношение на инициативата – целяща максимална полза за потребителите – ще бъде от съществено значение за направляването на инициативата.

„Спри и помисли“ е магическата формула, която позволява на екипа да прави ранни и междинни корекции в начина, по който работи, за да се справи с тези проблеми.

– Във Вашия майсторски клас се разглежда въпроса дали сферата на цифровото културно наследство е по-трудна от другите. Какво е вашето мнение по този въпрос – с какви специфични предизвикателства се сблъскват специалистите в областта на технологиите в тази сфера?

– Работата в областта на културното наследство представлява предизвикателство в сравнение с разработката на софтуер в няколко отношения.

Обхватът на различните експертни познания при различните специалисти е по-широк, отколкото в обичайния свят на софтуера. Тези хора имат различни желания, културни навици и технически езици и трябва да бъдат обединени чрез пълноценна и доверителна комуникация.

Що се касае до насоката и употребата на крайния резултат в културното наследство, то те са по-малко известни, отколкото в софтуера. В софтуера имаме „просто още един продукт“ и сме свикнали да разглеждаме и консумираме типични продукти. В работата в сферата на културното наследство никой не знае точно какво ще правят крайните потребители с информацията, как ще се възползват от нея. Това означава, че крайната цел е по-малко разбираема, отколкото в разработката на софтуер.

– Защо изготвянето на ефективни „примери за употреба“ („use cases“) е толкова важно за успеха на даден технологичен проект в културния сектор? Къде обикновено възникват проблеми в комуникацията между изследователи, културни дейци и софтуерни разработчици?

– Примерите за употреба отразяват намеренията на целевите потребители. Самият списък с различните целеви крайни потребители и това, което според нас те биха искали или биха имали нужда да правят с данните, представлява най-краткото обобщение на резултатите, които инициативата ще донесе.

Подробното разработване на тези примерни казуси ще даде възможност на различните специалисти и представителни крайни потребители да обсъдят какво наистина е необходимо.

– Това е първият ви майсторски клас в България. Какви са първите Ви впечатления от българската публика и виждате ли потенциал у нашите местни специалисти да възприемат иновации от световна класа?

– Доволен съм от изключително високото нивото на дискусиите в София и от отвореността към новата информация. Отбелязвам това със задоволство и това е онова, което забелязах по време на различните ни разговори, занятия, а също и по време на откритата лекция, която проведохме. Както винаги, държавните институции са по-малко гъвкави и адаптивни в сравнение с малките частни организации, но това не е изненада и ситуацията в България не се различава от тази, в която и да е друга точка на света. Считам тези допълнителни ограничения за нещо „нормално“.

Проектът ФОКУС: Иновации за културната памет

Организатор на гостуването е проектът Focus: ERA Chair в ИМИ-БАН. Пълното му име е „Насърчаване на цифровото културно наследство чрез отворени иновации и отворена наука“. Мисията на проекта е да промени начина, по който съхраняваме и преживяваме културното наследство в дигиталната ера. Начело на новата изследователска катедра застава доц. Милена Добрева (Университет на Стратклайд, Великобритания). Нейният международен опит допринася за изграждането на елитен научен екип в България.

ДОЦ. МИЛЕНА ДОБРЕВА ПРЕД PRESS BG NEWS AGENCY:

„Проектът FOCUS цели насърчаването на дигиталното културно наследство чрез отворени иновации и отворена наука“

-Доц. Добрева, бихте ли разказали повече за проекта FOCUS: ERA Chair – каква е неговата основна цел и визия за развитието на дигиталното културно наследство в България и Европа?

– FOCUS е проект, който цели създаването на нов изследователски екип с европейски профил по инструмента ERA Chair. Всеки такъв екип има своя специфична изследователска област – нашата е насърчаването на дигиталното културно наследство чрез отворени иновации и отворена наука. Този екип се създава в Института по математика и информатика към Българската академия на науките. Проектът е подкрепен от Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021–2027 г. (ПНИИДИТ), съфинансирана от Европейския съюз.

Тук бих искала да подчертая, че дигиталното културно наследство не означава само сканиране, фотографиране или създаване на сбирки, достъпни онлайн. Това е много по-широка област, която включва въпроси за данни, контекст, интерпретация, достъп, стандарти, дългосрочно съхранение, изкуствен интелект, 3D технологии, правни и етични аспекти, както и нови форми на сътрудничество между учени, музеи, библиотеки, архиви, творчески общности и граждани. Именно поради това екипът ни трябва да включва изследователи с различен профил.

Амбицията на FOCUS е България, която несъмнено има изключително богато културно наследство, да се включи като по-активен участник в европейските процеси, които определят бъдещето на дигиталното наследство. Проектът е насочен към изграждане на капацитет, но и към промяна в начина, по който мислим за дигитализацията – не само като еднократен технически процес, а като дългосрочна научна, културна и обществена инфраструктура.

– Каква е ролята на Института по математика и информатика към БАН в този проект и как той допринася за дигитализацията на културното наследство?

– През 2004 година ИМИ-БАН беше първата институция у нас, която започна да работи по изграждането на професионален дигитализационен център в областта на културното наследство. В този период институтът, чрез сътрудничества с редица национални институции, подпомогна процеса те да започнат да изграждат собствен капацитет и свои центрове за дигитализация.

ИМИ-БАН съчетава силни традиции в математиката, информатиката, информационното моделиране, цифровите технологии и интердисциплинарните изследвания. Именно такава среда е необходима за съвременното дигитално културно наследство, което изисква не само познаване на културни обекти, но и умения за работа с данни, модели, системи, алгоритми, стандарти и цифрови инфраструктури.

Самата идея за отворени иновации е основана на сътрудничеството между институции с различен профил. Именно на това залагаме и ние във ФОКУС: да подкрепяме изграждането на умения, експериментирането и съвместната работа с музеи, архиви, библиотеки и галерии, които имат интерес да развиват съвременно дигитално присъствие и да използват по-активно своите колекции в научен, образователен и обществен контекст.

-Какви са дългосрочните амбиции и очакваните резултати от инициативата ERA Chair в контекста на отворената наука и отворените иновации?

– Дългосрочната амбиция е FOCUS да не бъде просто отделен проект, който се забравя след крайната дата, а да създаде устойчива изследователска среда и общност, която да продължи да се развива и след края на финансирането. Инструментът ERA Chair помага да се създаде основа, но след четири години екипът трябва да бъде достатъчно силен, за да продължи своята работа чрез нови партньорства, изследователски инициативи и международни проекти.

В контекста на отворената наука това означава да насърчаваме практики, при които данните, методите, публикациите и резултатите от изследванията са по-достъпни, по-прозрачни и по-лесни за повторна употреба. За културното наследство това е особено важно, защото дигиталните ресурси имат стойност само когато могат да бъдат откривани, разбирани, цитирани, свързвани и използвани от различни общности – изследователи, студенти, културни институции, творци, учители и граждани.

Отворените иновации добавят още един важен елемент: те предполагат, че решенията не се създават изолирано в една институция, а чрез диалог между различни участници. Именно затова очакваните резултати от FOCUS са свързани не само с публикации и научни резултати, но и с изграждане на капацитет, обучение на млади изследователи, международна видимост и по-силна връзка между науката, културните институции и обществото.

-Защо беше избран именно д-р Алистър Кобърн и темата „Writing Effective Use Cases“ за този майсторски клас?

– Д-р Алистър Кобърн е един от световно признатите експерти в областта на use cases, agile подходите и разработването на системи, ориентирани към реалните нужди на хората. Избрахме го, защото темата за ефективното писане на use cases е изключително важна за дигиталното културно наследство, макар на пръв поглед да изглежда като тема от софтуерното инженерство.

В културното наследство много често започваме с въпроса „какво можем да дигитализираме?“ или „каква технология можем да използваме?“. Но по-важният въпрос е: „за кого го правим, в каква ситуация ще се използва, каква реална потребност решава и каква стойност създава?“. Именно use cases – формално описаните случаи на употреба – помагат да преминем от абстрактни идеи към конкретни сценарии на употреба.

За FOCUS беше много важно чрез този майсторски клас да съберем наскоро сформирания ни екип с представители на национални институции, които дигитализират своите сбирки. Това създава общ език между изследователи, технологични специалисти и културни институции и помага бъдещите дигитални решения да бъдат по-добре свързани с реалните потребности на потребителите.

– Бихте ли ни казала в аванс кои са предстоящите значими инициативи и събития, които са с фокус научни изследвания, иновации и дигиталното културно наследство?

– Предстоят ни не по-малко интересни събития в близките месеци. На 7 юли 2026 г., в рамките на Математическите дни в София, ИМИ-БАН ще бъде домакин на специализирана сесия за отворените иновации в културното наследство. Отново ще се радваме на участието на изключителни международни експерти, сред които Махендра Махей, който има дългогодишен опит в създаването и развитието на иновационни лаборатории в библиотеки и музеи и е първият мениджър на BL Labs — иновационната лаборатория на Британската библиотека. Друг много интересен гост е Густаво Кандела от Университета в Аликанте, един от активните европейски изследователи в областта на дигиталното културно наследство, който работи по темите за отваряне на данни, свързани данни и свързването на данни от библиотеки и музеи с различни отворени ресурси, включително Wikidata. На този форум ще представим и нашата изследователска програма.

От 12 до 14 ноември 2026 г. ще бъдем домакини и на Четвъртата международна конференция „Големи данни в музеите“ — форум, чиито поканени лектори включват проф. Ерик Чампион от Австралия и проф. Димитриос Козинос от Франция, един от архитектите на изграждащия се в момента Европейски споделен облак за културно наследство.

Всички тези събития носят духа на FOCUS — предлагане на съдържание с високо качество, международен обмен и разпространение на знания и умения към институциите, които създават дигиталния облик на културното наследство, съхранявано и обгрижвано от българските културни организации.

Поглед от практиката: Гласът на българските инженери

В знаковия майсторски клас на д-р Кобърн се включиха водещи български специалисти. Сред тях бе и инж. Стоян Стоянов, звукоинженер и софтуерен специалист в Българското национално радио (БНР). За Press BG News Agency той сподели преките си впечатления от срещата със световния гуру:

– Инж. Стоянов, как принципите на „Сърцето на Agile“, представени от д-р Кобърн, намират приложение във Вашата работа в БНР, особено в проектите, свързани с дигитализацията на архивите?

– Принципите, представени от д-р Кобърн, са приложими в различни области на познанието, в науката, в бизнеса и в проекти по опазване на културните ценности, какъвто е и проектът по дигитализация на звуковите архиви в БНР. Във всички изброени области е необходима съвместна работа между специалисти от различни области на познанието, артисти, програмисти, икономисти, административни ръководители, спонсори.

Ключово за успеха е предпоставката всеки специалист да допринесе максимално със своята креативност, идеи и натрупан опит. За целта е необходимо създаване на доверие чрез съвместна работа и дискусии, както и анализ на резултати между всички участници.

В миналото се е акцентирало на наличието на правила, стандарти и контрол за тяхното изпълнение, което би могло да доведе в не малко случаи до загуба на инициатива. Подходът, който води до оптимални резултати, преминава през малки стъпки и ключови елементи, които са: сътрудничество, доставка на резултат, анализ на резултат и последващо усъвършенстване.

Направи ми силно впечатление идеята на Кобърн да се прави периодично пауза, по времето на която да се анализира дейността и постигнатите резултати. А това е предпоставка за своевременни действия и по бързото постигане на крайната цел.

– Проектът Focus: ERA Chair акцентира върху дигитализацията на културното наследство. Какви са основните предизвикателства и успехи, които срещате в процеса на дигитализация на архивите на БНР, и как мисията на проекта се припокрива с усилията на БНР в тази посока?

– Проектът Focus: ERA Chair включва изследователски екипи с различна специфика, един от които е свързан с дигитализацията на културното наследство. Крайната ни оптимална цел е да опазим културното наследство и да улесним достъпа до него на различни по вид потребители. Обменът на опит, различните гледни точки и иновациите в областта на опазване на културно наследство чрез дигитализация допринасят за успеха на крайната цел.

Трудността е да се предвидят всички възможни ситуации, които могат да се случат при търсенето и ползването на дигитализирания продукт, така че ползвателите да бъдат доволни.  Мисля, че обсъждането в екипа, споделянето на опита от практиката и запознаването с аналогични достижения в областта са ключови фактори за успеха на всеки един от проектите.

По време на изпълнение на проекта ни  преминахме през различни трудности. Най – голямата бе свързан с компютърен криптовирус, който създаде големи предизвикателства в работата ни. Това наложи да намерим бързо и ефективно работещо решение за създаване на алтернативен начин на работа до момента на възстановяването на цялостната работна система.

Проектът, по който работя в БНР –  в качеството си на звукоинженер и софтуерен специалист, и който вече е към своя край, е свързан с дигитализацията на звуковите архиви на Радиото.  Уверен съм, че познанията, придобити по време на обучението ми с Алистър, ще ми бъдат от полза както в Радиото, така и занапред при разработка на нови бъдещи софтуерни проекти в областта на цифровизацията на културното наследство.

Създадените от нас контакти и комуникацията помежду ни по време на обучението, обсъжданията и анализът – на трудности и на успешните решения, през които всеки е преминал в работата си, бяха и са много полезни за всеки един от участниците.

– Доколко приложими са Agile методологиите в една голяма и утвърдена институция като БНР, особено в контекста на управлението на проекти за архивиране и информационни технологии?

– Дискутираните методи на д-р Кобърн са описани в неговата книга: „Heart of Agile – The Elephant Carpaccio Exercise“.Във фокуса на неговия труд е намирането на решения чрез разделянето на проблема на части.Всяка една част може сама по себе си да премине през етапите:сътрудничество, доставка на резултат, анализ на резултат и последващо усъвършенстване.

Важен момент е дискусията или по-точно казано методът на комуникация между различни участници. Интересни за мен бяха практическите упражнения по време на майсторския клас, по време на които участниците се разделяхме на групи „Спецификатори“ и „Артисти“. Спецификаторите виждаха даден обект, тяхната задача беше да го опишат. Артистите рисуваха обекта по описанието. След което се споделяше текстова информация чрез посредник. Информацията се записваше в колонки: „съхрани това“, „пробвай това“. Целта беше за определено време да се постигне резултат. Изводът от тази практическа задача показа колко важен е начинът на комуникация за постигане на крайната цел за определено време. Кратките изречения с ясно съдържание бяха ключови за успеха. 

Ясно е, че работата в областта на културното наследство е предизвикателство. То е породено и от широкия диапазон на участници в процеса, които са с различни познания, експертиза и умения. При този широк спектър от най-различни по вид специалисти, водещ е начинът на комуникация, който трябва да е достъпен и оптимален за всеки. Това е едно от основните и специфични различия при подобен проект в сравнение с реализацията на обичайните софтуерни проекти.

Пренасянето на паметта в цифровата ера :
Науката като пазител на вечността

Гостуването на световни визионери като д-р Алистър Кобърн и мащабната дейност на проекти като Focus: ERA Chair доказват една ключова хипотеза: новите технологии и модерният софтуерен напредък са верен съюзник на културата. Днес науката ни дава инструменти, с които можем да преодолеем физическото разрушение на времето. Дигитализацията вече не е просто технически процес, а хуманна мисия. Именно благодарение на иновативните софтуерни архитектури и алгоритми, ние получаваме уникалния шанс да пренесем вековното културно наследство, Златните архиви и историческата си памет през времето, гарантирайки, че те ще останат непокътнати, живи и достъпни за поколенията на бъдещето.

/PRESS BG NEWS AGENCY, Иван Върбанов/